Уилям Дийл - Владетелят на Ада

Енгстрьом минаваше от гарнизон в гарнизон, без да помръдне от чин лейтенант, докато през това време Пенингтън неуморно се издигаше и стана подполковник. Някъде в началото на шейсетте, точно преди и двамата да заминат за Виетнам, Енгстрьом се заинтересува от Пенингтън — беше си спомнил онази нощ в Южна Джорджия. Непрестанно мърмореше, че бил по-добър полеви офицер от Пенингтън, но винаги бил загърбван, понеже бил момче от провинцията и не криел религиозните си убеждения, които според армейските бюрократи не били подходящи. В това действително имаше и частица истина. Архивите обаче също така изваждаха и другата истина — оплаквания срещу Енгстрьом, който с фанатична целеустременост прочиствал подразделенията си от чернокожи, евреи и католици, четял Библията на глас по време на обучението и не позволявал на войниците си да се докосват до чашката или да палят цигара. Виетнам се бе оказал идеалното място и за двамата.

Години по-късно и двамата служиха в Саудитска Арабия. Пенингтън беше възхваляван от медиите като един от големите стратези на операция Пустинна буря. Енгстрьом си спечели само една фотография в „Ню Йорк Таймс“ със заглавие под нея „Проповедника“: корав полковник, повел хората си в боя с оръжие в едната ръка и Библията в другата.

И една година по-късно, когато Пенингтън се пенсионира като началник-щаб на сухопътните войски, огорченият Енгстрьом беше изпратен в запаса с чин полковник. Той така и не можа да сложи генералския пагон.

За всичко Енгстрьом обвиняваше Пенингтън — той бил блокирал произвеждането му в чин генерал при пенсионирането. Иронията беше там, че Пенингтън нямаше нищо общо с това. Той дори не си спомняше Енгстрьом и не знаеше кой е той.

— Значи докато Пенингтън е осребрявал военните си години за билета си в Белия дом, Енстрьом е подготвял втората Американска революция — каза Вейл.

— Точно така — отвърна Кастен. — Енгстрьом си създаде частна армия в Монтана. Получи най-после генералския си пагон като генерал-адютант на монтанската Национална гвардия, остана достатъчно дълго, за да си създаде и последователи и да привлече най-добрите офицери в частната си армия, пенсионира се и основа Църквата на Светилището на Христа и Божия гняв. След това привлече стари кримки от Виетнам и Пустинна буря, започна да приема хора от Клана, Посе Комитатус и Завета на Меча за служители на Армията на Светилището. Мечтае за армия, дегизирана като църква, която да е в състояние да събере другите милиции в една обединена революционна армия на територията на цялата страна.

— Начело с него — каза Вейл.

— Да. Той е архитектът на онова, което нарича Новата революция. Той определя задачите й, той направлява стратегията й, той е най-ефективният й вербовчик.

— И от ФБР са проспали всичко това?

— Бяха изградили около него някаква рехава мрежа, но и те си имат бюджетни проблеми, също като всички, Мартин. Пълното наблюдение струва много пари. А и Енгстрьом не беше заплаха. Започна турне с проповеди, говореше срещу контрола върху оръжията и данъците върху приходите. Не беше кой знае какво. Бюрото се разтревожи едва когато той започна да плете антиправителствени конспирации, да напада евреите и да проповядва неподчинение на правителството. Тогава вече бе успял да привлече фанатици и в четирите църкви, които се явяват ядрото на Светилището. Всяка от църквите се е превърнала в бойно подразделение на частната му армия. Хора от Клана от Джорджия, Южна Каролина, Алабама и Мисисипи се преселиха при него в Монтана и станаха част от неговата армия. А после Енгстрьом започна да излъчва радиошоу, наречено „Гневът Авраамов“. Започна като едночасово шоу един път седмично. Авраам е екстремист и отрицател на всичко. Посланието му е смесица от ненавист, граничеща с подмолна антидържавна дейност, разпространявано с усърдие, пред което Енгстрьом изглежда като примерен бойскаут. Та шоуто започна веднъж седмично. Сега върви пет пъти в седмицата, по половин час всяка вечер, и се препредава от около тридесет други радиостанции, най-вече в далечния Запад и Юга. Слушателите му възлизат на около четири до пет милиона.

— И Авраамовият гняв е насочен срещу…

— Данъците, контрола върху оръжията, хомосексуалистите, абортите, евреите, чернокожите, червените, жълтите, испаноезичните… срещу всички освен белите християни-фанатици. Той открито проповядва насилие, оправдава убийствата на рейнджъри и държавни служители. Превърнал се е в националния глас на движението на милициите. Радиошоуто се спонсорира от Светилището. Енгстрьом го представя.