Уилям Дийл - Владетелят на Ада

— Какво, по дяволите, са правили там в това забравено и от Бога място в тая виелица? — запита Пенингтън.

— Едно от правилата при превозване на такъв товар е това да се прави нощем, когато има много малко движение, господин президент. Виелицата е била съвсем неочаквана, поне прогнозата не я е предвиждала. Разполагам с документ за товара, изпратен по факса на полковник Хукър и директора, но мисля, че си струва да се спомене, че част от товара е била хиляда фунта експлозив С-4 в пакети по половин фунт.

Пенингтън много добре знаеше какво може да направи половин фунт С-4. Това количество тестоподобен пластичен експлозив можеше да пръсне на парчета цял Боинг 747. Пет фунта, разположени на подходящите места, можеха да сринат цял търговски комплекс. Експлозивът беше изключително труден за производство и поради това цената му на черния оръжеен пазар беше изключително висока.

— Боже Господи — простена президентът. — За какво им е било да изпращат в базата такова количество експлозив?

— Товарът е бил предназначен за изпращане по въздуха до Форт Орд, сър. Така или иначе, една отсечка от маршрута на конвоя ги е отклонила по шосе 93, южно от Мисула към Айдахо. Пътят минава през планините Битъррут. Много назъбени. Върховете се издигат до три хиляди метра. От другата страна на пътя е реката Битъррут, и после планинският масив Анаконда, също много пресечен терен. На едно място шосе 93 прави завой на юг на около стотина метра, после отново завива на изток. И от двете страни на пътя има високи скали. Казват му прохода Изгубената следа. Тъкмо за случая. Разполагаме със свидетел, който е чул, че нападението е започнало в 10 и 27 и целият шум е приключил в 10 и 32. Пет минути. Ако се съди по сцената на престъплението и свидетеля, когато конвоят е навлязъл в правата отсечка, която води на юг, предният и задният ровъри са били обстреляни с ракети. В същото време ударна група атакува кабината на камиона и убива двамата шофьори. Очевидно са внимавали да избегнат всякаква стрелба по камиона. Осмината войници в ровърите също са били убити, няколко с довършителни изстрели зад ухото. От двете страни на прохода са били задействани експлозии, които са предизвикали малки лавини, блокирали и двата входа на прохода. По мое мнение отвлеченият камион е поел на юг. Осъществяването на завой в такова тясно място, за да поемат на север, би било практически трудно осъществимо, а по описанието на свидетеля южният край на прохода е бил затрупан втори. Там са били поставени два заряда.

— Имаме ли изобщо някакви улики, Били? — попита Симънс.

— Никакви. Съобщението за канонадата е пристигнало малко преди единайсет и преди местният полицай да отиде на място е минал още един час. Щатските служители са пристигнали в дванайсет и половина, а Джеф Айзък от офиса ни в Мисула е пристигнал на мястото с напълно оборудван микробус и петима специални агенти. Аз пристигнах в два и половина с хеликоптер от Бат. До този момент нападателите имат преднина от почти пет часа, а ние сме затруднени от обилния снеговалеж. Според метеопрогнозата снегът ще намалее или спре някъде преди обед, а дотогава върху цялата област ще се натрупа снежна покривка почти две педи. Проследяването ще бъде невъзможно. Дори и да е имало ясни следи от гуми, те ще са затрупани и ще се размият със стопяването на снега. Преки материални следи също ще бъде много трудно да се открият, ако изобщо има такива. Тия момчета са предвидили всичко. Непрекъснато пристигат агенти от Бат, Боа, Мисула, дори от Солт Лейк Сити. Армията изпраща петдесет души помощ. Заповядал съм масово претърсване с хеликоптери на цялата област веднага щом времето позволи, но тук става дума за тежък планински терен, дълбоки долини, покрити с гъста мъгла. Нашите хора ще координират търсенето на физически доказателства и ще разпитат местните жители с помощта на шерифите. Те познават всички в областта. И… Има и още едно нещо, господин президент.

— Да, Били?

— Напъхали са всички убити в найлонови торби и са ги положили по армейски обичай покрай пътя.

— Господи! — Лицето на президента почервеня. Ръцете му се свиха в юмруци и се стовариха върху облегалките на стола. — Проклети да са!

— И още по-лошо, сър. Според нас един от войниците е бил още жив. Бил е прострелян в челото както е лежал в найлоновия чувал. Извлякохме куршума от пръстта под главата му. По всяка вероятност 50-калибров израелски пистолет „Игъл“. До този момент това е единственото материално доказателство, с което разполагаме.