Уилям Дийл - Владетелят на Ада

Последва общо одобрение от всички членове на кабинета.

— Можем да се озовем в центъра на обществен скандал, ако докажем, че тези хора са отвличали камиони, убивали хора, ограбвали банки, прали пари — обади се Бродски.

— Този път няма да има нищо подобно на Уейко или Руби Ридж — изрече натъртено Пенингтън и отново закрачи из кабинета. После каза: — Това ми харесва, госпожо генерален прокурор.

— Ако имаме доказателствата… — започна Симънс.

— Ще имаме доказателствата — прекъсна го пламенно Кастен. — Ще пипнем важните клечки, ще им отнемем любимите играчки и ще ги отрежем от приходите им, ще пъхнем водачите зад решетките по двадесет години всеки и ще ги глобим с милиони долари. Това ще направи изключително силно впечатление на публиката… и останалите групи като тях.

— Не бих искал да създаваме впечатлението, че сме срещу всички милиции — каза президентът. — Някои от тях са съвсем законни.

— Сър, прекарал съм повече от дванадесет години в Скалистите планини — намеси се Уен Харисън, — голяма част от тях в Монтана. Те са чудесни хора и се съмнявам, че съчувстват на Енгстрьом и движението му, но те имат много силно развито чувство за честна игра и взаимна порядъчност.

— Ще го запомня, Уен.

— Ако са чисти — каза Кастен, — тогава няма за какво да се тревожат.

— Генерал Енгстрьом може да създаде големи проблеми — каза Симънс. — Той е герой от три войни, на деветнадесетгодишна възраст заминава да се бие в Корея, става генерал във Виетнам…

— Че кой не е станал? — изсумтя президентът.

— Разбира се, сър. Само исках да подчертая…

— Знам какво искаш да подчертаеш и ти казвам, че той е един тъп любител на цитати от Библията и жадуващ слава откачалник. Постъпи като последния глупак и се уволни като строеви офицер. Сега иска да си го върне като взриви половината страна.

— Но е събрал около себе си хора, много по-опасни от него.

— Той е единственото главно лице — заяви твърдо президентът.

— Разбира се, разбира се. Исках само да кажа, нали разбирате, че той си има цел. Не бихме искали да създадем още един Джон Браун.

— Вече го направихме — заяви Бродски. — Този тип е опасен луд.

— Искам ги в съда след година и половина. Това може да окаже голяма помощ при следващите избори.

— Какво всъщност знаем за този Вейл? — попита Хукър.

Кастен отвори куфарчето си, извади една папка и я подаде на президента.

— Това е абсолютно секретна проверка на Вейл и екипа му. Също така резюме на процеса в Илинойс — всеки ден ми изпращат протоколите от съда.

Президентът, силно впечатлен, попита:

— От колко време замисляте тази работа?

— Още от деня, в който заговорихме за Енгстрьом и Светилището. От около година.

Той я изгледа.

— Може ли да събере доказателства по РИКО за година и половина?

— Наистина не знам. Ще трябва да го питам. Никога не съм го срещала, между другото. Може и да ни откаже. Не търпи абсолютно никаква зависимост.

— С какво се занимава в момента?

— С нищо — отвърна тя.

— Колко бързо можеш да се свържеш с него?

— Тази вечер трябва да съм в Сейнт Луис. Мога да спра в Чикаго по пътя и да си кажем няколко думи.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Днес е понеделник. Можем ли да го докараме тук за съвещание, да кажем, в девет сряда сутринта?

Изражението й не се промени.

— Да, сър, ако работата го заинтересува.

— Ако се окаже труден, кажи му, че президентът на САЩ го моли за услуга — усмихна се той.

13 януари, 4 часът и 46 минути, централно стандартно време

Клетъчният телефон иззвъня за втори път преди Вейл да се обърне със стон и да опипа в тъмното за бутона на лампата.

— Ало?

— Господин Вейл?

— Да?

— Съжалявам, че ви будя в такъв час, обажда се Маргарет Кастен, генералният прокурор на САЩ.

Няколко секунди по линията дареше тишина. Той се надигна на лакът и включи лампата. Джейн простена и се извъртя на другата страна. Кучето не помръдна.

Маргарет Кастен?

Генералният прокурор?

На САЩ?

Ха сега!

— Кой се обажда?

— Съзнавам, че е доста необичайно, господин Вейл. Аз съм Мардж Кастен. Ако искате да проверите дали казвам истината, можете да наберете номера на централата на Белия дом и да поискате да ви свържат с мен.

— Аз… окей… ще ви се обадя само след секунди — каза той и затвори. Седна в леглото и затърка очите си. Джейн се обърна и попита сънено:

— Кой беше?

— Маргарет Кастен — каза той.

Очите й мигновено се ококориха.