Кен Фолет - Иглата

После слезе от стола, отиде до вратата и завъртя ключа.

— Крушката ли ще сменяш? — попита Джо.

Люси стъпи на стола, поколеба се за миг, после бръкна с три пръста в оголената фасунга.

Нещо тресна, прониза я невероятна болка, после престана да изпитва каквото и да било.

Фейбър чу трясъка. Бе успял да открие вярната честота на предавателя, бе превключил на „Предаване“ и бе взел микрофона. Канеше се да заговори, когато се разнесе звукът. Веднага след това циферблатите угаснаха.

Лицето му почервеня от яд. Тя беше направила късо съединение в цялата къща. Не беше допускал, че е толкова изобретателна.

Трябваше да я убие. Какво му беше станало? Никога досега не се бе колебал, никога, преди да срещне тази жена.

Той взе едната пушка и слезе по стълбите.

Детето плачеше. Люси лежеше на кухненския праг, цялата вкочанена. Фейбър погледна оголените жици и стола под тях. Той смръщи изумено лице.

Беше го направила с ръка.

— Свети Боже прави! — възкликна Фейбър.

Люси отвори очи.

Всичко я болеше.

Хенри стоеше над нея, с пушка в ръка.

— Защо бръкна с ръка? Защо не с тирбушон? — каза той.

— Не знаех, че може да се направи и с тирбушон.

— Ти си наистина невероятна жена — поклати глава той, повдигна пушката, насочи я към нея, после отпусна ръка. — Проклета да си!

Погледът му спря на прозореца и той трепна.

— Ти си я видяла — рече той.

Фейбър застина за миг, после тръгна към вратата. Като видя, че е закована, разби прозореца с приклада на пушката и се измъкна навън.

Люси се изправи. Джо обви ръчички около краката й. Тя не се чувстваше достатъчно силна да го вземе на ръце. Само се довлече до прозореца и погледна навън.

Хенри тичаше към скалите. Подводницата още беше там, може би на миля от брега. Той стигна до скалите и се спусна надолу. Щеше да се опита да доплува до подводницата.

Трябваше да го спре.

„Мили Боже, не мога повече…“

Тя се прехвърли през прозореца, пренебрегвайки писъците на сина си, и затича след него.

Когато стигна до края на платото, легна и погледна надолу. Хенри беше някъде на половината път между нея и морето. Той вдигна глава нагоре и я видя, замръзна за миг, после се заспуска още по-бързо, опасно бързо.

Първото, което й хрумна, беше да го последва надолу по скалите. Но какво щеше да прави после? Дори и да го стигнеше, не можеше да го спре.

Земята под нея се разтресе леко. Тя пролази назад, да не би склонът да се срути и да я събори в морето.

И тогава й дойде нещо наум.

Тя заблъска по каменистата почва с юмруци. Земята се разтресе по-силно и се появи пукнатина. Тя прехвърли едната си ръка през ръба, а другата мушна в пукнатината. Отчупи се парче варовик, голямо колкото пъпеш.

Тя погледна през ръба и го съгледа.

После се прицели внимателно и метна камъка.

Той започна да пада бавно, прекалено бавно. Хенри го видя и покри главата си с ръка. Стори й се, че няма да го уцели.

Камъкът просвистя на няколко сантиметра от главата му и го удари по лявото рамо. Той се държеше за скалата с лявата си ръка. Сега като че ли загуби равновесие, олюля се за миг и едва се задържа на крака. Дясната му ръка — ранената, задраска да се улови за нещо. После тялото му се наклони напред, отделяйки се от скалата, ръцете му се завъртяха безпомощно във въздуха, краката му се плъзнаха от тясната издатина, на която бяха стъпили, и за частица от секундата той застина във въздуха, след което се стовари като камък на скалите отдолу.

Не издаде нито звук.

Беше паднал на една плоска скала, която се издаваше над водата. От удара на тялото върху камъка просто й прилоша. Той лежеше по гръб, с разперени ръце, а главата му бе извита под невероятен ъгъл.

Нещо се изсипа от него и Люси извърна очи.

И тогава изведнъж всичко наоколо закипя.

От небето с рев се спуснаха три самолета с кръговете на КВС на крилата и започнаха да обстрелват от ниско подводницата.

Изневиделица се появиха четирима моряци и затичаха в равномерен тръс нагоре по хълма към къщата. Единият дори подвикваше:

— Леви-десни, леви-десни, леви-десни.

Друг самолет кацна на вълните, от него спуснаха лодка и мъж със спасителна жилетка започна да гребе към скалите.

Иззад носа се появи малък кораб и заплава с пълна сила към подводницата. Тя се потопи.

Лодката се блъсна в скалите на брега, мъжът скочи от нея и се надвеси над тялото на Фейбър.

Появи се и друг кораб, който тя позна, че е на бреговата охрана.

— Добре ли си, душице? — Един от моряците се приближи към нея. — Там, в къщата, едно момиченце плаче за мама…