Кен Фолет - Иглата

— … причиня болка, за нищо на света…

Тя погали кучето и промърмори:

— Нямаше да го правя, ако не се налагаше, миличко. — После го хвърли през прозореца и затвори бързо, намери пирон и го зачука на ново място с три точни удара.

След това хвърли чука, грабна пушката, изтича в стаята и застана близо до прозореца, притисната до стената.

— … дам последен шанс!

Тя чу приглушения шум от лапите на Боб, после страшен, ужасяващ лай. Люси никога не бе чувала овчарско куче да лае така. Последва сблъсък и човекът като че ли падна. Тя чуваше дишането на Хенри, тежко и задъхано, после Боб явно се нахвърли отново, защото последва вик от болка, ругатня на чужд език и отново ужасяващият лай.

Шумът ставаше все по-приглушен — сякаш се отдалечаваше — и изведнъж спря. Люси почака, притисната до стената, наострила уши. Искаше да се качи да види как е Джо, да опита да се обади по радиото, да се изкашля, но не смееше да помръдне. В съзнанието й изникваха и изчезваха кървави картини, представяше си какво бе сторил Боб с Хенри и копнееше да чуе кучето да сумти на вратата.

Тя обърна глава към прозореца… и осъзна, че го вижда, виждаше не само някакъв сивкав квадрат, но самата дървена рамка. Беше още нощ, ала тя си отиваше и Люси знаеше, че ако погледне навън, едва доловима светлина щеше да обагря небето и да прогонва непрогледния мрак. Съвсем скоро щеше да се зазори и тя щеше да вижда мебелите в стаята, и Хенри нямаше да може да я изненада в тъмното…

На сантиметри от нея стъклото се счупи с трясък. Тя подскочи. Усети остра болка в бузата си, докосна мястото и разбра, че някое отхвръкнало парче я е порязало. Вдигна пушката, очаквайки Хенри да се появи на прозореца. Нищо не се случи. Минаха минута-две и чак тогава тя се запита какво ли е счупило стъклото.

Люси погледна към пода. Между парчетата стъкло тъмнееше голяма сянка. Тя откри, че вижда по-добре, ако наклони глава и погледне косо. И когато се взря по-внимателно, видя пред себе си познатите очертания на кучето.

Люси притвори очи, после извърна поглед настрани.

Не беше в състояние да изпита каквото и да било чувство. Ужасът и смъртта, заобикаляли я досега, бяха притъпили емоциите й — първо Дейвид, после Том, после безкрайното напрежение на обсадата цяла нощ… Сега изпитваше само глад. Предишният ден се бе чувствала прекалено нервна, за да яде, което означаваше, че трийсет и шест часа не беше слагала нищо в уста. И сега, колкото и нелепо и абсурдно да изглеждаше, откри, че копнее за сандвич със сирене.

Още някой влизаше през прозореца.

Тя долови движението с крайчеца на окото си.

И се взря в ръката на Хенри като хипнотизирана: ръка с дълги пръсти, бе пръстени, бяла под мръсотията, с добре поддържани нокти и превързан показалец, ръка, която я бе докосвала нежно и бе свирила на тялото й като на инструмент, и бе забила ножа в сърцето на един стар овчар.

Ръката отчупи парче стъкло, после още едно, за да разшири дупката в прозореца. После се пресегна навътре чак до лакътя и зашава с пръсти по перваза, търсейки куката, за да я откачи.

Мъчейки се да не вдига шум, Люси мъчително бавно премести пушката в лявата си ръка, а с дясната измъкна брадвата от колана си, вдигна я високо над главата си и я стовари с всичка сила върху ръката на Хенри.

Сигурно я беше усетил или бе чул свистенето на вятъра, или пък бе доловил неясното движение зад прозореца, защото той се дръпна рязко частица от секундата преди ударът да се стовари върху него.

Брадвата се заби в дървения перваз и не помръдна. В мига, в който Люси реши, че не го е уцелила, той изкрещя от болка и до острието, като две гъсеници на лакираното дърво, тя видя два пруста.

И чу тропота на бягащи нозе.

Люси повърна.

Изведнъж я налегна изтощение, последвано веднага от вълна на самосъжаление. Бе изстрадала достатъчно, наистина достатъчно, нали така, Господи? По света имаше полицаи и войници да се справят с подобни ситуации — и никой не можеше да очаква от една обикновена домакиня и майка да се бори безкрайно с един убиец. Кой можеше да я обвинява, ако се откажеше сега? Кой можеше да заяви честно, че би се справил по-добре, би издържал по-дълго, би измислил още нещо в следващата минута?

Тя беше дотук. Сега те трябваше да поемат топката — ония от света отвънка, полицаите и войниците, който и да беше от другия край на радиовръзката. Тя повече не можеше…

Люси откъсна очи от отвратителното зрелище на перваза и уморено се заизкачва по стълбите. Взе и втората пушка и ги отнесе и двете в спалнята.