Ян Гийу - Хамилтън - Кодово название Coq Rouge

Остатъкът от предаването се превърна в исторически обзор на различни палестински терористични акции, като се започна с отвличането на самолета от Йордания през 1969 г., премина се през терористичния акт през 1972 година срещу израелските спортисти в Мюнхен и се завърши с убийството на палестинския емисар на конгреса на Социалистическия интернационал (кадри с Улоф Палме и палестинския дипломат Изам Сартани).

Най-често се споменаваше терористът-призрак Абу Нидал [4] Абу Нидал (1937–2002) — истинско име Сабри Халил ал Бана. Палестински националист и терорист, който до изявите на Осама бен Ладен, е смятан за най-опасният терорист в света. Намерен застрелян в Багдад след времето на действие на този роман. . В заключението се изказваше предположението, че именно той би могъл да се намира тук, в Швеция: “… Службата за сигурност се опасява все още, че в Швеция вероятно продължава да действа терористична група начело с Абу Нидал”.

Най-накрая имаше кратки интервюта с различни политици, изказващи презрителното си отношение към тероризма като цяло, и уверенията им, че палестинският въпрос не може да бъде решен по насилствен начин, а съществуването на Израел трябва да бъде признато от всички страни.

Шефът на полицията изключи телевизора. В този момент той взе твърдото решение никога вече да не се съгласява да дава телевизионни интервюта. Разтри основата на носа си с палеца и показалеца си, опита се да преброи до петдесет, надявайки се да организира работата на мозъка си, но търпението му скоро се спука и той натисна бутона на служебния телефон. Бе дошло време за следващото съвещание.

Пръв в кабинета му влезе началникът на бюрото Хенрик П. Неслунд, който малко преди това бе назначен за оперативен отговорник, както за самото издирване на убийците, така и за провеждането на съответните операции. Ако и тук се придържаше към обичайните си методи на работа, сигурно точно той бе “снесъл” на средствата за масова информация тези пълни дивотии, намеквайки им за подкрепата от страна на службата за сигурност.

— Цялото това спекулативно отразяване от страна на медиите ми се струват ненужно — заяви шефът на полицията. — Или ние сме сгрешили напълно с първоначалната си хипотеза, или сме прави, но тогава не би трябвало да изпускаме информацията от ръцете си.

Чул това, началникът на бюрото въобще не се смути. Той извади гребен и го прокара няколко пъти по сресаната си назад коса (“Какви груби маниери” — помисли си шефът на полицията). След това издърпа с крак стол изпод съвещателната маса, седна на него, усмихна се весело и отговори съвсем спокойно на повдигнатите срещу него обвинения.

— Да погледнем иначе на това. Или сме прави и тогава тези дяволи са сигурни, че сме по следите им, което при определени условия може да се смята като оперативен успех и ще ни помогне да попречим на акциите им, за които не знаем още нищо. Или пък напълно грешим. И в дадения случай обаче това е оперативен успех, защото онези, които търсим, вярват, че сме по грешна следа.

Шефът на полицията не отговори. Продължи с безстрастно лице да трие стъклата на очилата си, докато влязоха всички, извикани на съвещанието.

Десет и половина сутринта. Точно преди три часа в столицата на съседна държава бе убит Аксел Фолкесон.

Руар Хестенес обаче нямаше все още и ни най-малка представа за това. Този път пунктът за наблюдение бе прекрасен. И му бе все тая, че навън валеше дъжд и че поставената задача пред него е безсмислена, защото така или иначе трябваше да я изпълни.

През последните две години младшият инспектор Руар Хестенес работеше в подразделението за борба с наркотиците и можеше да получи всякакви задачи. Можеше да седи в кола и да следи внимателно безистени или врати, като в един от двадесет случаи можеше да се случи нещо. В най-лошия случай можеше и да постои във вход и дори да попадне в идиотска ситуация, ако го сметнеха за пияница и съобщяха за това на кварталния полицай, който винаги бе бърз, когато ставаше дума за незаконна употреба на алкохол. В най-добрия случай седеше в специално наета за това квартира и наблюдаваше през прозореца, докато не го сменят, и едва на следващия ден разбираше, че двадесетина минути преди смяната му наблюдаваните все пак са се измъкнали отнякъде и са извършили нападението си.

В това отношение нямаше никаква разлика между службата за борба с наркотиците и службата за наблюдение. Този път обаче той седеше в кафенето на грандхотела, мислейки си, че преместването от отдела за борба с наркотиците в службата за сигурност означава значително повишаване на жизненото равнище. Ето че вече се бе заел с втора чаша кафе и втори сандвич, наслаждавайки се тайно на мисълта, че така просто би могъл да изяде и цял обяд и никой няма да му търси сметка за непредвидени разходи. В службата за наблюдение не бяха особено придирчиви към личния състав, дори и при наличието на преразходи.