Ян Гийу - Хамилтън - Кодово название Coq Rouge

Опитът му за противопоставяне на силния напор на средствата за масова информация бе доста ограничен. Щеше да е по-значителен, ако шефът на полицията бе направил кариера като обикновен полицай.

А сега гледаше двата стокхолмски вечерни вестника и със смесено чувство на злоба и учудване констатира, че за пръв път от много години му се искаше да има цензура при извънредни обстоятелства.

Онова, което бе написано в тези вестници, съответстваше изцяло на различните версии и теории, които бяха обсъждани днес в сградата на полицейското управление. Разбира се, твърдението, че убийците са терористи, бе близо до истината, защото това бе съвсем вероятна хипотеза. И, разбира се, че бе възможно самият Аксел Фолкесон да бе потърсил контакта, за да предупреди терористите или да се престори, че ги предупреждава да не вършат онова, за което е можел само да предполага. Нещо подобно се правеше от време на време от спецслужбите във връзка със заподозрените в шпионска дейност граждани. Сътрудник на отдела по сигурността се обръщаше към гражданина, заподозрян, че е информатор на представител на чужда държава, и престорвайки се на доброжелател, го предупреждаваше да не поддържа неподходящи или опасни контакти. В зависимост от реакцията на заподозрения понякога можеше да се получи потвърждение, че зад информатора стои този или онзи чужд дипломат. Подобни действия, които наистина бяха провеждани, бяха представяни след това от пресата като организирани операции, а СЕПО обясняваше с това защо никога не успява да улови шпиони. Та нали “предупредителните им действия” бяха осъществявани преди човекът да стане шпионин.

Разбира се, ако се вземеха под внимание онези области от работата й, за които отговаряше Аксел Фолкесон, можеше да се предположи, че убиецът е палестинец. Първото поколение интернационално настроени германски терористи бе унищожено, а днешното, третото “терористично” поколение в Германия нямаше, според преценката на германските им колеги ченгета, нито интерес, нито възможности за провеждане на акции в Швеция.

В качеството на алтернатива можеше, разбира се, да бъдат подозирани кюрдите или арменците, но от друга страна, те бяха лишени от достъп до необходимата информация, с която разполагаха палестинците, като по този начин най-вероятно бе да са го извършили последните. Естествено, че армейското оръжие руско производство навеждаше на мисълта за Близкия Изток.

Съобщенията във вестниците не бяха чак толкова нелепи, но не и по отношение на “Черния септември”, защото колегите от отдела на Аксел Фолкесон твърдяха, че това наименование е по-скоро събирателно на различните палестински акции, осъществявани понякога заради съвсем различни мотиви и свързани в различна степен с дейността на ООП [2] ООП — Организация за освобождение на Палестина. .

Шефът на полицията се дразнеше, но съвсем не от това, че съобщенията бяха абсурдни или нереални. Дразнеше го фактът, че още първите работни хипотези се бяха появили вече в пресата, а това означаваше, че съществува явна “оперативна пробойна” (през двете години общуване със спецслужбите той бе усвоил подобен вид изрази). И ако това, което днес бе отпечатано във вестниците, бе напълно погрешно, то престъпниците щяха да разберат, че полицията все още не е по следите им. А това бе лошо, защото ако мотивите за убийството бяха наистина продиктувани от желанието да бъде отстранен Аксел Фолкесон, за да не пречи на провеждането на някаква сериозна акция, то сега на практика бе възникнала ситуация, при която нямаха ни най-малката представа къде, кога и как трябва да бъде осъществена тази операция.

В момента в Швеция имаше най-малкото пет хиляди евентуални физически обекти за саботаж. Към това трябваше да се прибавят и стотиците хора, по отношение на които бе възможно извършването на терористични актове. Представители на полицията, на военните и на управляващите, които нямаха лична охрана, плюс приблизително половината от дипломатическия корпус. И ако в Швеция в момента се намираше добре подготвена терористична група; ако тя бе стигнала толкова далече, че предпочиташе да ликвидира един от шефовете на спецслужбите, отколкото да отмени самата акция; ако тази група се бе промъкнала в страната така, че тайните служби и представа си нямаха за това, както и че никоя от обединените европейски тайни служби не съобщаваше за това; и ако сега терористите бяха получили сведения, че не ги застрашава никаква опасност, катастрофата можеше да се случи където и да е и когато и да е — след няколко часа или няколко дни.