Ян Гийу: Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Шефът на полицията бе изпълнен с твърдата решителност да опровергава всякакви инсинуации. Така се и опита да направи, но ефектът бе обратен, защото изявлението му по радиото и телевизията през първия ден на събитието бе нещо като потвърждение на догадките, формирали се в коридорите на полицейското управление и след това прошепнати по телефона на представителите на пресата.

Като формален главен рупор на полицията вече две години, шефът й все още смяташе наивно, че с изявленията ще му се удаде да коригира съобщенията в средствата за масова информация, но днес бе получил тежък урок.

Да, бе давал най-малкото десет пъти телевизионни интервюта и не бе проблем за него да предвиди въпросите. Разбираше, че журналистите ще искат преди всичко да получат отговор на въпроса дали палестинската терористична организация “Черният септември” не се е разправила с шефа на отдела на службата за сигурност, същия този отдел, който отговаряше за лова на палестинците. И правилният отговор на това трябваше да е: “Не е ясно”.

Съвсем ясно бе обаче, че Аксел Фолкесон е застрелян около 7.30 часа в колата си, че оръжието на убийството е руско производство, а убиецът се бе държал толкова хладнокръвно, че можеше да се предположи, че е “професионалист”.

Предварителната експертиза даде очаквания начален резултат — никакви пръстови отпечатъци по оръжието не бяха намерени и всичките седем останали в пълнителя патрони бяха старателно изчистени и изтрити. А пръстовите отпечатъци, намерени в самата кола, можеха, по предварителни данни, да принадлежат или на самия Фолкесон, или на някого от семейството му. Предното място на пътника бе старателно почистено. Следователно убиецът бе останал известно време след изстрела в колата, за да направи всичко това, което само потвърждаваше изходното предположение, че убиецът бе рядко хладнокръвен престъпник.

Можеше също така да се предположи, че убийството бе с политически характер или бе свързано с действията на спецслужбите. Изглежда, че всичките лични вещи на Фолкесон бяха на местата си, като във вътрешния джоб на сакото му имаше портфейл с няколко хиляди крони от по стокронови банкноти — пари, изглежда, предназначени за изплащане или на таен агент, или на доносник. А в “жабката” на колата бе служебният му пистолет без кобур с пълен пълнител, но на предпазител.

Не, за съжаление, не трябваше да се отхвърлят нито една от версиите, помисли си шефът на полицията, когато в служебния му кабинет влезе първият телевизионен екип и включи ярките прожектори. Това бе новинарската емисия “Рапорт”, а вторият екип от емисията “Актуелт” остана да чака реда си зад вратата.

Репортерът на “Рапорт”, облечен в зелено яке с жълт надпис на рамото “Шведска телевизия”, го захвърли безгрижно върху един от столовете за посетители, а спътниците му веднага започнаха да подготвят сцената за предстоящия “разпит”.

Един от тях провери приборите за осветление само на два сантиметра от носа на шефа на полицията. В следващия миг друг щракна пред лицето му клапа и промърмори в микрофона: “Рак, А-01”.

Това бе прякорът на шефа на полицията, а той самият знаеше, че го наричат така, и това не му харесваше, въпреки че имаше известни основания за подобен прякор, защото през детството си бе боледувал от полиомиелит и едната му ръка бе останала извита навътре.

— Камерата е включена — каза операторът и “разпитът” започна.

— Знаете ли кой стои зад убийството?

— Дори и да знаех, не бих сметнал, че трябва да се говори за това сега.

— Значи не знаете?

— Без коментар.

— Имате ли някакви определени подозрения?

— Да, имаме няколко версии, по които работим.

— Истина ли е, че Фолкесон се е занимавал с палестинските терористи?

— Истина е. Кръгът на задълженията му обаче бе значително по-широк, защото обхващаше опасната дейност на терористичните групи, свързани с Близкия Изток. Възползвайки се от случая, искам да подчертая, че засега няма никакви определени данни, в краен случай такива, за които бихме искали да информираме обществеността сега, тоест данни за тази или онази конкретни терористични организации, свързани с Близкия Изток или други райони. Всичките останали догадки вие можете, разбира се, да публикувате свободно в средствата за масова информация, но…

— Изключвате ли мисълта, че става въпрос за палестински терористи?

— Разбира се, че не. Може би различни палестински организации следят с голям интерес разследването ни.