Ян Гийу - Хамилтън - Кодово название Coq Rouge

— Свързах се с нашите израелски колеги — започна той. — Да, знам, че изпитваме не само радост при сътрудничеството си с тях — усмихна се на явната си двусмисленост той, защото отношенията между норвежката и израелската служби за сигурност не вървяха добре в момента поради неуспешната операция на израелците във връзка с убийството в Лилехамер [6] Убийството в Лилехамер — един от най-големите провали на “Мосад”, който убива по погрешка, подлъган от палестинците, мароканеца Ахмед Бучики, приличащ много на ръководителя на терористичната организация “Черния септември” Али Хасан Саламеа (Абу Хасан). , въпреки че оттогава бяха минали повече от десет години, — но в този случай отношението им към операцията е от определено значение. Те съобщават, че в най-близко бъдеще се очаква някаква палестинска операция, но не тук, а в Стокхолм. Нали сте чули за вчерашното убийство, извършено от терористи, на шведския сътрудник Аксел Фолкесон.

Матиесен дръпна два пъти енергично от цигарата си и закрачи бавно около заседателната маса.

— На свой ред шведите дрънкат само глупости. Неслунд подозира, както обикновено, ту едни, ту други, така че е трудно да се направят някакви изводи от това. Ние самите, както ви е известно, нямаме никакви сигнали за присъствието на палестински терористи в Норвегия, никакви, освен тази “сигнална лампичка” в хотел “Нобел”. Именно от това трябва да се правят изводи. Обаче какви? Чуваш ли, ти, как се казваше?

— Хестенес.

— Е, Хестенес, какви са изводите?

— В Скандинавия е проникнала или група от квалифицирани терористи, за която не знаем нито ние, нито израелците, или — е, да, шведите разполагат с някакви сигнали — или…

Хестенес се колебаеше. С внезапен решителен жест Матиесен изгаси наполовина изпушената си цигара в най-близката му чашка с кафе и се взря в Хестенес.

— Е — каза той, — продължавайте, Хестенес! Или какво?

— Или това е просто лъжлива тревога.

— Точно така — заяви Матиесен и се отправи към вратата, — точно така. И ако е лъжлива, то го докажете, ако, разбира се, този път не изтървете нашия хотелски гост или успеете да го проследите за повече от три минути. Точно така е — каза Матиесен, обръщайки се вече на прага, — или всичко това е глупост, или е дори нещо по-лошо от това, което можем да си представим.

Замълча за малко, след което добави:

— Моля ви да не изпускате този дявол още веднъж.

И си тръгна, без да тресне вратата.

В 11.28 часа Хестенес смени колегата си от група А и зае същата, както в навечерието на случилото се, уютна позиция до витрината на кафенето на грандхотела. Метна палтото си с радиостанцията на облегалката на съседния стол. Разбърквайки кафето си, той усети тежестта на револвера под мишницата на дясната си ръка (Хестенес бе левичар). Наблюдавайки за пръв път в полицията чужденци, той разполагаше с оръжие.

Някъде там горе, в хотела, се намираше обектът на наблюдението му. Сигурно бе закусил още преди десет часа, преди затварянето на ресторанта за почивка, и се бе върнал в стаята си, където се намираше вече повече от час и половина.

А можеше и да не е така. Там, в хотела, нямаше нито един полицай. Сътрудниците от техническото подразделение щяха да успеят да пристигнат с целия си багаж едва след двадесет минути. Възможно бе обектът да се разхождаше в момента по третия или четвъртия етаж, там, където след пет-шест часа щеше да се настани израелската делегация. Проверяваше служебните изходи и изучаваше възможността да се измъкне през туристическото бюро на втория етаж. Та нали хотелът бе разделен по определен начин. Вторият етаж принадлежеше на това бюро и за него имаше отделен вход. До бюрото не можеше да се стигне нито по стълбището на самия хотел, нито с асансьора му.

Поради това този начин щеше да е най-правилният. Вместо да проникнеха в хотела през нейния охраняван, разбира се, главен вход, терористите щяха да се възползват преди всичко от туристическото бюро и щяха да накарат персонала му да мълчи. След това щяха да разбият вратата на служебния вход, която щеше да е заключена (а как иначе), и неочаквано щяха да се изкачат по служебното стълбище или на третия, или на четвъртия етаж. Щяха да извършат за няколко мига гнусното си дело и да изчезнат в разгара на паниката по същия път.

Не означаваше ли това, че охраната трябваше да съсредоточи всичките си сили и вниманието си върху входа на туристическото бюро откъм улица “Карл Юхан”, а не върху входа на хотела откъм улица “Розенкранц”?