Ян Гийу - Хамилтън - Кодово название Coq Rouge

Освен това пред него имаше прекрасна панорама към входа на хотел “Нобел”, намиращ се само на петнадесетина метра от масичката му до витрината. Никой не можеше да влезе или да излезе незабелязан, като той вече си бе набелязал девет души, от които бе разпознал четирима, а останалите бяха от онези, за които не си струваше да се тревожи — чуждестранни предприемачи над средна възраст; две възрастни дами с норвежки носии; тийнейджърка с разрошени коси, може би от хотелския персонал и т. н.

В задълженията на Руар Хестенес влизаше следенето на терористи. Сега всичко се случваше в Осло и той бе сигурен, че не може да има нищо непредвидено.

А ето какво се случи след това. От такси с номер 1913 излезе мъж със зелено ловджийско яке, в чиято ръка имаше само една лека черна чанта с именно такъв размер, който е подходящ за ръчен багаж, разрешен за внасяне в салона на самолет.

“Така летят само професионалистите” — помисли си Руар Хестенес. Ето обаче, че мъжът със зеленото яке се обърна в полупрофил и каза нещо на шофьора на таксито. И Руар Хестенес разбра, че сега щеше да започне всичко. Бе напълно уверен в това.

Преди да дойде на смяна, той бе разгледал около тридесетина фотографии. И ето че сега през витрината на грандхотела той видя на разстояние петнадесетина метра от него един от предполагаемите опасни субекти. Знаеше, че този човек не е запазвал в хотела стая на свое име.

Задачата му, ако не се случеше нищо особено, се състоеше в това да охранява до следващия ден от съмнителни лица хотела, в който трябваше да се настани израелската делегация. Заради осигуряването на сигурността или заради служебния доклад за извършената работа, или защото ръководството на норвежката служба за наблюдение притежаваше някакво шесто чувство младшият инспектор Руар Хестенес седеше сега тук, изпълняваше една от първите си задачи в качеството си на спецагент и само час, след като се бе заел с това, един от предполагаемите субекти бе излязъл току пред носа му от едно такси и се бе отправил към хотела.

В дадения случай действията на Хестенес бяха съвсем правилни. Отначало той изчака три минути, за да успее обектът да влезе в хотела. Изходът от последния бе само един. След това, без да бърза, Хестенес излезе на улицата. Потиснал желанието в себе си да я пресече на бегом, той изчака “зеленото старче” [5] Зеленото старче — зеленият сигнал на светофара. , пресече улица “Карл Юхан”, зави надясно по улица “Розенкранц” и скоро се озова до телефонна кабина. Набрал номер 66-90-50, той се извърна леко, за да продължи да наблюдава входа на хотела. Шефът му вдигна слушалката след третото позвъняване и Хестенес вече бе успял да забележи как в една от стаите на четвъртия етаж на хотел “Нобел” светна лампа.

Докладва накратко, че обект номер 17 се е появил преди по-малко от пет минути и че е пристигнал с такси с регистрационен номер 1913, което най-вероятно се намираше все още в централната част на Осло.

В отговор той, естествено, получи заповедта да продължава наблюдението до пристигането на подкрепления и установяването на радиовръзка. Засега всичко вървеше нормално и приличаше на обикновено проследяване на наркомани.

Следващите тридесет часа обаче се различаваха силно от обичайното следене на наркомафията.

При наблюдаването или проследяването на престъпник от наркобизнеса се използваше правилото за палеца. В такъв случай работата бе с човек, живеещ по правилото “или — или”, тоест или бе сигурен в себе си и позволяваше да бъде проследен; или пък се боеше от собствената си сянка и напускайки прага или друго място на срещата, се държеше така, сякаш е преследван от дузина невидими полицаи.

Справянето с последния вид престъпници бе трудно, но възможно, ако с проследяването бяха заети трима-четирима сътрудници и в града нямаше добре развита мрежа на метрото. За лов на човек в метрото на Лондон или дори в това на Стокхолм бе вече необходим екип от пет пъти повече хора. В Осло обаче не съществуваше такъв проблем, защото тук бе невъзможно да се изгуби преследваният, ако се работеше старателно, с радиовръзка и придвижването бе както пеша, така и с кола.

Сега организацията бе точно такава. Руар Хестенес остана до телефонната кабина точно пред фасадата на хотел “Нобел” откъм страната на улица “Карл Юхан”. Колегата му Атлефьорд стоеше на следващата пресечка, близо до стоянката за таксита пред ресторант “Тострупсчеларен”. Така че бе трудно да изпуснат проследявания.