Ю Несбьо - Леопардът

— Нямам мъж — поясни Кая.

— Значи…

— Тези пантофи са на брат ми.

— А обувките на стълбището?

— И те. Държа ги там, защото съм си втълпила, че мъжки обувки с размер четирийсет и шест и половина действат респектиращо на лоши мъже с коварни намерения.

Придружи обяснението си със съзаклятнически поглед. Хари се престори, че не е схванал подтекста в думите ѝ.

— Значи, брат ти живее при теб?

— Не, почина преди десет години. Този апартамент е ни баща ми. През последните години от следването си живееше тук с татко.

— А баща ти?

— Отиде си почти веднага след Евен. Понеже вече се бяx преместила тук, продължих да живея в апартамента.

Кая сви крака към гърдите си и опря глава на коленете си. Хари забеляза елегантната извивка на тила ѝ, вдлъбнатината на мястото, където започва косата ѝ, вдигната на опашка. Няколко кичура се бяха изплъзнали от ластика.

— Често ли мислиш за тях? — попита Хари.

Тя вдигна глава от коленете си.

— По-често за Евен. Татко се изнесе още докато бяхме малки, а мама се затвори в черупка. Евен ми беше и майка, и баща. Помагаше ми, окуражаваше ме, възпитаваше ме, служеше ми за пример. В очите ми беше безгрешен. Когато си бил толкова близък с някого, както ние с Евен, връзката помежду ви никога не изгубва силата си. Никога.

Хари кимна.

Кая се прокашля предпазливо:

— Как е баща ти?

Хари огледа пепелта на върха на цигарата си.

— Не ти ли се струва странно, че Хаген ни отпусна четирийсет и осем часа? И два стигат да се изнесем.

— Да, прав си.

— Вероятно е искал през тези два дни да свършим нещо полезно.

Кая го погледна.

— Не да се занимаваме със започнатия случай, защото KРИПОС го поеха изцяло, но пък дочух, че Отделът за и издирване на изчезнали лица се нуждае от подкрепление — подхвърли Хари.

— В смисъл?

— Аделе Ветлесен е млада жена и досега името ѝ не е било свързвано с убийство.

— Да не смяташ, че трябва да…

— Смятам, че утре в седем трябва да отидем на работа и да помислим как да свършим нещо полезно — заяви Хари.

Кая Сулнес дръпна от цигарата. Издуха дима и пак дръпна.

— Успокоява ли те? — попита Хари с лека усмивка.

Кая поклати глава и протегна напред ръката, с която държеше цигарата.

— Не искам да си изгубя работата, Хари.

— Присъствието утре е по желание. И Бьорн би се поколебал на твое място.

Кая продължи да пуши. Хари загаси своята цигара.

— Време е да си тръгвам. А и зъбите ти вече затракаха.

На излизане от сградата се опита да види дали в паркирания автомобил има човек, но не успя. Трябваше да се приближи до колата. Хари предпочете да не го прави.

В "Опсал" бащината му къща го очакваше: просторна, празна, придаваща ехо на всеки звук.

Хари легна в някогашната си детска стая и затвори очи.

Присъни му се сънят, който толкова често сънуваше.

На пристанище в Сидни някаква верига излиза изпод водата. Подава се медуза. Не, не медуза, а червената ѝ коса, която плува около бялото лице. После дойде и другият сън, по-новият. Беше се появил за пръв път в Хонконг преди Коледа. Легнал, Хари се взира в гвоздей на стената, пробил лицето на човек с ранимо излъчване и грижливо поддържан мустак. Насън Хари усеща нещо в устата си, нещо, което напира да я разкъса отвътре. Какво е това? Обещание. Хари се сепна и дойде на себе си. И така — три пъти. После заспа.

— Значи, вие сте подали сигнала за изчезването на Аделе Ветлесен? — попита Кая.

— Да — потвърди младият мъж — продавач в "People and Coffee". — Беше ми съквартирантка. Една вечер не се прибpa. Не можех да оставя нещата просто така.

— Разбира се — съгласи се Кая и погледна крадешком Хари.

Часовникът показваше осем и половина сутринта. Преди час триото се събра на оперативка и в самия ѝ край Хари освободи Бьорн Холм да се връща в Отдела по експертно-криминална дейност, защото Бьорн нямаше с какво да допринесе към разследването. Той само въздъхна дълбоко, изми си чашата и тръгна към кабинета си в квартал "Брюн", за да продължи текущите си експертизи. За половин час Хари и Кая пристигнаха в Драмен.

— Имате ли някакви новини от Аделе? — поинтересува се младият мъж, като местеше поглед от единия към другия.

— Не, а вие? — попита веднага Хари.

Мъжът поклати глава и надникна през рамо, за да провери дали зад барплота не са се появили клиенти.

Тримата се бяха разположили върху високи табуретки пред прозореца с изглед към един от множеството площади в Драмен — ще рече, открито място, използвано и за паркинг. В "People and Coffee" предлагаха кафе и закуски на летищни цени и се опитваха да наподобят интериора на американските заведения. А вероятно наистина кафенето работеше под марката на чуждестранна верига. Младежът — съквартирант на Аделе Ветлесен, се казваше Гайр Брюн. Изглеждаше около трийсетгодишен, с необичайно бяла кожа, гладко, лъснало от пот теме и сини очи, които шареха неспокойно из цялото помещение. В заведението заемаше длъжността "бариста": през деветдесетте години, когато в Осло първите кафе-барове прохождаха, званието внушаваше респект. Всъщност задълженията на Гайр Брюн се изчерпваха с приготвянето на кафе — дейност, за чийто успех — поне според Хари — трябва единствено да избягваш очевидни грешки. С полицейския си нюх Хари преценяваше хората по интонация, дикция, подбор на езикови средства и отклонения от граматичните норми. Нито облеклото, нито прическата, нито поведението на Гайр Брюн издаваха хомосексуални наклонности, но след като си отвори устата, веднага пося съмнения в ума на Хари. Закръгляше прекалено старателно гласните, вмъкваше ненужни умалителни за украса на речта, произнасяше звука "с" някак превзето и фъфлещо. Хари осъзнаваше, разбира се, че младежът може и да е хетеросексуален, но интуицията му подсказваше, че Катрине сгреши, когато прибързано определи Аделе Ветлесен и Гайр Брюн като "гаджета". Двамата просто бяха споделяли жилище в центъра на Драмен по финансови съображения.