Ю Несбьо - Леопардът

— Ти имаш ли си твой Грегер?

— Не.

— Може ли една?

— Цигара ли?

— От време на време се случва да запаля — засмя се ги. — Пушенето ме… успокоява.

— Мм. Мислила ли си какво ще правиш, след като изтече ултиматумът от четирийсет и осем часа?

— Ще се върна в Отдела — поклати глава тя. — Ще си кача краката върху бюрото и ще чакам да се появи някое по-незначително убийство, което КРИПОС великодушно да ни преотстъпят.

Хари извади две цигари, лапна ги, запали ги и ѝ подаде едната.

— "Now, Voyager" [45] "Now, Voyager" (англ.) — "Сега, пътешественико" — филм на Ървинг Рапър с участието на Бети Дейвис и Пол Хенрийд. — Бел. прев. — засмя се Кая, — Хен… Хен… Как му беше името?

— Хенрийд — отвърна Хари. — Пол Хенрийд.

— А актрисата, на която запали цигара във филма?

— Бети Дейвис.

— Убийствена лента. Да ти донеса ли по-дебело яке?

— Не. Впрочем, защо седиш на верандата? Не живеем на тропиците.

Тя му посочи книгата до себе си.

— Умът ми работи по-добре на студено.

Хари прочете заглавието.

— „Материалистически монизъм“. Хм… Събуди спомени от изпита ми по философия.

— Сигурно. Според теорията на материализма всичко е материя и сила. Всичко представлява част от голямо уравнение, от верижна реакция; явява се следствие от нещо, което вече се е случило.

— А свободната воля е пълна измислица, така ли?

— Да. Действията ни се определят от химичния състав на мозъка ни, а този състав, от своя страна, зависи от избора на партньор на нашите родители, а този избор всъщност е обусловен от химията в мозъка им. И така нататък. Всичко може да се сведе до Големия взрив или още по-назад във времето. И фактът, че тази книга е била написана, и онова, за което мислиш в момента.

— Спомням си за един метеоролог — Хари издуха дим към ноемврийската нощ. — Беше заявил, че при наличие на всички нужни му величини ще предскаже какво ще бъде времето във всеки един бъдещ момент.

— Съгласно тази теория и ние ще можем да предотвратяваме убийствата, преди да са се случили.

— И да предвиждаме, че полицайки със склонност да ми искат цигари назаем, ще четат скъпи философски тухли на мразовити веранди.

Кая се разсмя.

— Тази книга не съм я купувала аз. Намерих я тук, в библиотеката. — Тя дръпна от цигарата и димът попадна в очите ѝ. — По принцип рядко давам пари за книги: или ги и взимам назаем, или ги крада.

— Някак не си те представям като крадла.

— Именно. Затова никога не ме хващат — обясни Кая и си остави цигарата върху пепелника.

Хари се изкашля:

— И защо крадеш?

— Крада само от хора, които познавам и знам, че са достатъчно състоятелни. И не от алчност, а защото съм малко свидлива. Като студентка отмъквах ролки тоалетни хартия от университета. Впрочем, сети ли се за заглавието на онази книга от Фанти?

— Не.

— Като се сетиш, изпрати ми го на есемес.

— Съжалявам, но не изпращам есемеси — засмя се Хари.

— Защо?

— Нямам представа — сви рамене Хари. — Просто идеята не ми допада. Както например представители на местното население в някои райони отказват на фотографите да ги снимат, защото смятат, че така ще се почувстват емоционално ограбени.

— Разкрих те! — разпалено извика Кая. — Не пращаш есемеси, за да не оставяш следи. Не искаш да съществуват неопровержими доказателства за личността ти. Държиш да си сигурен, че ще изчезнеш напълно и безвъзвратно.

— Уцели в десетката с това предположение — призна Хари и дръпна от цигарата. — Искаш ли да влезем?

Той кимна към ръцете ѝ — Кая ги беше пъхнала под бедрата си.

— Не, не. Само пръстите ми измръзнаха малко — усмихна се тя. — Но сърцето ми е горещо. А ти?

Хари плъзна поглед над градинската ограда. Очите му пак се спряха върху колата на улицата.

— Какво за мен?

— И ти ли си като мен: добър, с "дълги" пръсти и свидлив?

— Не, аз съм зъл, почтен и свидлив. А мъжът ти?

Хари зададе въпроса си малко по-рязко, отколкото възнамеряваше, сякаш искаше да я постави на място, задето… задето какво? Задето беше красива, харесваше същите неща като него и му позволи да обуе пантофите на мъжа ѝ, преструвайки се, че той не съществува?

— Какво за него? — усмихна се леко тя.

— Определено има големи крака — изтърси Хари и му се прииска да си забие главата в масата.

Кая се разсмя гръмогласно, а смехът ѝ отекна в тъмната тишина, спускаща се над къщи, градини, гаражи. Именно: гаражи. Всички къщи разполагаха с гаражи. Тогава какво правеше тази кола на улицата? Вероятно съществуваха хиляда причини да е там и все пак…