Ю Несбьо - Леопардът

— Да — отвърна Гайр Брюн на въпроса на Кая. — Спомням си, че през есента ходи в планината. — Той произнесе последната дума някак пренебрежително, все едно този вид почивка му се струва непонятна. — Но тя не изчезна там.

— Знаем — увери го Кая. — Сама ли замина, или с компания?

— Нямам представа. С нея избягвахме да обсъждаме личния си живот. Достатъчно беше, че ползвахме една и съща баня, нали разбирате какво имам предвид. Всеки от нас си пазеше пространството. Но — ако мога да се изразя така — не ми се вярва да е отишла сама в планината.

— В какъв смисъл?

— Аделе не предприемаше почти нищо сама. Някак не си я представям в хижа без гадже. Но не мога да предположа с кого е заминала. Тя… ще бъда директен: много често сменяше партньорите си. Нямаше приятелки, затова пък — страшно много приятели. Гаджетата ѝ не знаеха един за друг. Двойствен живот звучи твърде слабо в ней-ния случай. Живееше поне четири различни живота.

— Значи е мамела партньорите си?

— Невинаги. Веднъж ми даде идея как да разкарам досадно гадже. Тя постъпила така: докато някакъв тип я чукал отзад, извадила мобилния си телефон и направила снимка през рамо. После я изпратила на гаджето си и изтрила номера му от телефона си. С един куршум — два заека.

Гайр Брюн ги гледаше напълно неемоционално.

— Колко впечатляваща история — отбеляза Хари. — Знаем, че в хижата Аделе е платила нощувка за двама. Ще ни кажете ли името на някой неин приятел, за да започнем отнякъде?

— Не знам имена. Но когато се обадих в полицията, те провериха с кого е разговаряла по телефона през последните седмици.

— Помните ли името на полицая, с когото се свързахте?

— Не, някакъв местен.

— Добре, след малко ще се срещнем с колегите от участъка — Хари си погледна часовника и стана.

— Защо полицията е преустановила разследването на случая? — поинтересува се Кая, която не бързаше да стана — Дори не си спомням да са помествали информация зa това във вестника.

— Не знаете ли? — учуди се младежът и направи знак на две клиентки с детски колички да го изчакат за секунда. — Тя ми изпрати картичка.

— Каква картичка?

— От Руанда. От Африка.

— И какво пишеше?

— Срещнала мъжа на мечтите си и трябвало да плащам сам целия наем, докато се прибере през март. Кучката му с кучка!

Участъкът се намираше само на десетина минути ходене пеш. Посрещна ги старши инспектор със сплесната широка глава — същинска тиква — и име, което Хари забрави още щом го чу. Заведе ги в кабинет, вмирисан на цигарен дим, и им поднесе вряло кафе в картонени чаши. Не се свенеше да зяпа крадешком Кая, когато мислеше, че не го гледат.

Още в самото начало инспекторът побърза да изнесе лекция на тема "изчезнали лица": броят на норвежците и неизвестност бил постоянна величина — между петстотин и хиляда души, — и почти всички "изчезнали" рано или късно се появявали; затова полицията давала ход на разследването единствено ако съществува съмнение за престъпно деяние или злополука; иначе нямало да им остава време за нищо друго. Хари едва сдържа прозявката си.

В случая на Аделе Ветлесен — уточни старши инспекторът — имали доказателство, че тя е жива. Стана и завря "тиквата" си в картотечен шкаф. Извади оттам картичка и я сложи върху бюрото пред двамата си колеги от Осло. Картичката представляваше снимка на планински връх с конусовидна форма, загърнат в облак. Обяснителен текст коя е планината и къде се намира липсваше. Картичката беше написана с нечетлив ъгловат почерк. Хари едва разграничи буквите в подписа: Аделе. Носеше пощенско клеймо и марка от Кигали, Руанда. Според познанията на Хари по география Кигали беше столицата на африканската държава.

— Майка ѝ потвърди, че това е нейният почерк — обясни драменският старши инспектор.

По настояване на майката полицаите извършили проверка и установили, че Аделе Ветлесен наистина фигурира в списъка с пътниците на полет на Брюкселските аеролинии до Кигали през летище "Ентебе" в Уганда, проведен на двайсет и пети ноември. Със съдействието на Интерпол полицаите в Драмен проверили имената на гостите в хотелите в Кигали и открили, че хотел… "Горици!" — възкликна старши инспекторът, преглеждайки записките си, — наистина е приютил жена на име Аделе Ветлесен в нощта на пристигането ѝ в Кигали. Като единствена причина тази жена все още да фигурира в списъка на изчезналите лица, инспекторът посочи липсата на информация къде се намира в момента. Някаква си картичка от чужбина на практика не може да промени статуса ѝ в полицейската картотека.