Ю Несбьо - Леопардът

— Мм.

— Чао засега.

Хари тъкмо се канеше да остави телефона си, но забеляза, че има непрочетено съобщение. Отвори го.

Нирагонго. Последна ерупция през 2002. Един от малкото вулкани с активно езеро от лава в кратера. Намира се в Конго до град Гома. Феликс.

Гома. Хари се загледа в капките, стичащи се от тръба на тавана. Африканските инструменти за мъчения в колекцията на Клойт произхождаха именно от този град.

— Какво има? — попита Кая.

— Юстаусе и Конго.

— И по-конкретно…?

— Не знам. Просто не вярвам в случайности.

Хари хвана дръжката на количката и я обърна.

— Какво правиш?

— Връщам се. Ултиматумът изтича след повече от денонощие.

Над Хонконг се спускаше необичайно топла вечер. Небостъргачите хвърляха дълги сенки върху кулата "Пийк", а някои от сенките стигаха чак до къщата на Херман Клойт, който седеше на терасата с кървавочервен коктейл "Сингапур Слинг" в едната ръка и мобилен телефон в другата. Заслушан в шума на града, той гледаше как светлините от автомобилните фарове образуват огнени змии в далечината.

Клойт симпатизираше на Хари Хуле. Хареса го още при първата им среща, когато високият, атлетичен, но видимо алкохолизиран норвежец дойде в Хепи Вали да заложи последните си пари на непечелившия кон. Дали войственият поглед, арогантното поведение или тялото, издаващо постоянно напрежение и готовност за ответен удар — но нещо в Хари му напомняше на самия него от времето, когато служеше като млад наемен войник в Африка. Херман Клойт се бе сражавал къде ли не, и то винаги на страната на онези, които командват парада. В Ангола, Замбия, Зимбабве, Сиера Леоне, Либерия: все страни с мрачна история и още по-мрачно бъдеще. Ала нито една от тях не бе достигнала мрачната слава на Конго — страната, за която го попита Хари. Именно там Клойт се натъкна на златна мина — по-точно на диаманти, кобалт и колтан. Вождът на селото принадлежеше към племето май-май и смяташе, че водата го прави недосегаем, но, иначе разсъждаваше много трезво. В Африка всички пречки се премахват с пачка банкноти или — ако те не помогнат — със зареден "Калашников". За една година Херман Клойт се превърна в богаташ. За още три — в милионер. Веднъж месечно ходеше в съседния град Гома, където нощуваше непременно в легло. Легнеха ли върху пръстен под в джунглата, рискуваха през нощта да ги нахапят мистериозни мухи-кръвопийци и да се събудят, оглозгани като трупове. Гома. Черна лава, черни пари, черни красавици, черни грехове. В джунглата половината от мъжете пипнаха малария, а останалите — болести, които нито един бял лекар не познаваше и затова бяха известни под общото название "тропическа треска". На Херман Клойт също не му се размина. Симптомите отшумяваха за известен период, но после пак се обостряха. Единственият лек срещу болестта беше "Сингапур Слинг". Клойт опита за пръв път това питие в Гома, в дома на белгиец, собственик на великолепна къща, навярно построена от крал Леополд по времето, когато страната се е казвала Свободна държава Конго и е била частна собственост на белгийския монарх — негов трезор и играчка. Къщата се намираше до самия бряг на езерото Киву, а местните жени и залези бяха толкова ослепителни, че веднага забравяш за неволите и джунглата, за племето май-май и за мухите кръвопийци.

Именно този белгиец показа на Херман Клойт малката съкровищница на краля в мазето си: сложно устроени часовници, редки оръжия, инструменти за мъчения, в чиято изработка хората сякаш бяха впрегнали цялото си въображение; кюлчета злато, нешлифовани диаманти, препарирани човешки глави. Там за пръв път Клойт видя така наречената "ябълка на Леополд". Според слуховете белгийският крал възложил на екип от инженери да изобрети инструмент за изтезание на непокорни племенни вождове, които отказват да издадат находищата на диаманти. Преди това използвали африкански биволи. Намазвали цялото тяло на вожда с мед, привързвали го към дърво и водели при него предварително хванат бивол от гората. Биволът започвал да ближе меда, а понеже езикът му е много грапав, заедно с меда отлепял и кожата от тялото на клетника. Но биволи се хващат трудно, пък и веднъж започнат ли да ближат, не можеш да ги спреш. Затова се наложило да изобретят ябълката на Леополд. Всъщност тя пречела на пленника да говори и дори да поиска, той не можел да издаде находището, откъдето черпи диаманти. Ала въздействието върху другите вождове, които виждали какво става, когато ръководителят на разпита дръпне шнура за втори път, надхвърляло ефекта от всички досегашни инструменти. Следващият "кандидат" да налапа ябълката си казвал и майчиното мляко.