Ю Несбьо - Леопардът

Той посочи на запад. Кая заслони очите си с длан и се загледа към снежния хоризонт. По синьото небе се носеха тежки, сивобели купести облаци.

— Цяла седмица ще вали — Ютму свали пушката от шейната и я метна на рамо. — Предлагам да побързаме и да избягваме да говорим.

Навлязоха мълчаливо в долината. Кая усети как температурата спада, а когато стигнаха сенчестите места, студът, притаил се в неравностите на терена, започна да се процежда през ботушите ѝ.

Пред черната дървена хижа свалиха ските и ги подпряха на стената, а Ютму извади от джоба си ключ и го пъхна в ключалката.

— А как влизат посетителите? — поинтересува се Кая.

— Купуват си стандартен ключ за всички четиристотин и петдесет туристически хижи в страната.

Той завъртя ключа и натисна дръжката. Вратата не се отвори. Ютму изруга тихо и блъсна вратата с рамо. Тя се отдели от рамката с гневен писък.

— Явно хижата се свива в студа — промърмори той.

Вътре цареше пълен мрак и миришеше на парафин и на дърва за огрев. Кая разгледа обстановката. Знаеше, че редът е съвсем елементарен: влизаш, вписваш името си в книгата за гости, избираш си легло или дюшек, ако няма свободни легла, палиш камината, приготвяш си нещо за ядене от провизиите, които си донесъл (в кухнята има готварска печка и прибори), а ако си вземеш от сухата храна в долапите, оставяш малко пари в специална кутия. В същата кутия пускаш пари и за нощувката или попълваш пълномощно да изтеглят съответната сума от сметката ти. Никой не контролира дали гостите са си платили: paзчита се на тяхното чувство за отговорност и честност. В хижата имаше четири спални със северно изложение, всяка с по две двуетажни легла. Трапезарията, обзаведена с традиционни тежки дъбови мебели, гледаше на юг. Голяма камина подсилваше визуално уютната атмосфера, а имаше и печка за по-ефективно отопление. Кая огледа масата за хранене: около нея можеха да се съберат около дванайсет-петнайсет души. Колкото до максималния брой нощуващи, имаше място за двойно повече хора, ако част от туристите налягат върху дюшеци или направо върху пода. Кая си представи как пламъците от камината и от стеариновите свещи трепкат върху познати и непознати лица, докато туристите — с чаша бира или червено вино в ръка — обсъждат днешния и утрешния поход. Зачервеното лице на Евен ѝ се усмихва и вдига чашата за наздравица от сумрачния ъгъл.

— Книгата за гости е в кухнята — обади се Ютму и посочи близката врата.

Не си бе свалил шапката и ръкавиците и позата му издаваше нетърпение. Кая сложи ръка върху дръжката на вратата и понечи да я натисне. В същия момент в съзнанието ѝ изплува образът на ленсман Кронгли. Приликата с Евен беше поразителна. Кая бе очаквала тази мисъл да се появи, но не толкова скоро.

— Ще отворите ли вратата? — помоли тя.

— А?

— Заяжда заради студа.

Тя затвори очи, докато слушаше приближаващите стъпки и съвсем тихия звук от отварянето на вратата. Усети инстинктивно и удивения поглед на Ютму върху себе си. Затова побърза да влезе в кухнята. Вътре миришеше на граниво. Погледът ѝ заснова по плотовете и долапите и Кая усети как пулсът ѝ се ускори. Книгата за гости се намираше върху рафт под прозореца и беше затрита за стената със син найлонов шнур.

Кая си пое дъх. Приближи се до книгата и я разтвори: страници с имената на гостите, изписани с техния почерк. Повечето се бяха съобразили с изискването да попълнят и мястото на следващия си поход.

— И без това щях да дойда през почивните дни и можех да проверя каквото искате — обади се Ютму зад гърба ѝ. — Но вие не пожелахте да изчакате дотогава.

— Да.

Кая продължи да прелиства книгата в търсене на конкретната дата. Ноември. Шести ноември. Осми ноември. Тя пак обърна на предишната страница. Седми ноември липсваше. Кая разтвори широко книгата и огъна кориците ѝ назад. Отвътре се подаваха остатъци от лист. Някой го бе откъснал.

Летището в Кигали, Руанда, се оказа малко, модерно и удивително добре устроено. Но опитът бе научил Хари, че видът на международните летища не говори нищо или почти нищо за страната, където се намират. Например на летището в Мумбай, Индия, обикновено цари спокойствие и служителите действат бързо и организирано, докато на "Джон Ф. Кенеди" в Ню Йорк властват параноя и хаос. Опашката пред гишето за паспортна проверка напредна с няколко сантиметра и Хари направи една крачка. Въпреки добрата вентилация в помещението потта се стичаше на вади между лопатките му под тънката памучна риза. Пак се сети какво видя на летище "Схипхол" в Амстердам. Самолетът от Осло кацна там със закъснение и Хари хукна като луд през коридори и изходи, маркирани с букви и цифри във възходящ ред, за да не изпусне самолета за Кампала, Уганда. На мястото, където два коридора се пресичаха, мерна нещо с крайчеца на окото си. Нещо познато. Ала контражурната светлина и разстоянието не му позволиха да види лицето. Хари се качи последен на борда и стигна до най-логичния извод: не е била тя. Какво ще прави тук? А момчето с нея изглеждаше прекалено голямо за Олег. Не може да е пораснал толкова.