Ю Несбьо - Леопардът

— Това е съпругата ми — представи я дребничкият белгиец. — Е, една от всичките.

— Госпожа Ван Борст, така ли?

— Нещо такова. Какво ще купиш? Имаш ли пари?

— Първо искам да видя какво предлагаш.

Еди ван Борст димеше с цигарата си и гледаше Хари през дебелите гънки около присвитите си очи.

После отиде до единия ъгъл в стаята, ритна настрани килима, наведе се и дръпна желязна халка върху някакъв капак. После даде знак на Хари да слезе в дупката пръв. Хари възприе подканата на белгиеца като част от мерките за сигурност и веднага се подчини. Спусна се по стълбата в непрогледния мрак. Чак след седмото стъпало Хари усети равна повърхност под краката си. След малко светна лампа.

Хари огледа помещението — достатъчно високо, с циментов под. Рафтове и шкафове закриваха трите стени. Върху рафтовете стояха "стоки за ежедневна употреба" — пистолети "Глок" — втора употреба, "Смит & Уесън", сандъци с боеприпаси и един "Калашников". Хари никога не бе хващал прочутия руски автомат с официално име "АК-47". Поглади дървения приклад с длан.

— Оригинален, от първата година на производство — 1947 — поясни Ван Борст.

— Явно всички тук имат по един — предположи Хари. — Доколкото съм чувал, "Калашников" е най-честата причина за смърт сред африканците.

— Обяснението е съвсем просто — кимна Ван Борст. — Когато бившите комунистически страни започнаха да го внасят в Африка след падането на Желязната завеса, автоматът струваше колкото тлъста кокошка в мирно време и не повече от сто долара по време на война. Второ, колкото и да си неук, ще можеш да стреляш с него, а това в Африка е много важно. В Мозамбик толкова обичат "Калашников", че са го сложили на флага си.

Погледът на Хари спря върху дискретния надпис на черен куфар.

— Това наистина ли е онова, което си мисля? — попита.

— "Мерклин". Много рядко срещана марка. Произведени са съвсем малко бройки от тази пушка, защото се оказала пълно фиаско: прекалено тежка, с голям калибър, годна предимно за лов на слонове.

— И на хора — допълни Хари.

— Виждал ли си такава пушка?

— Най-добрият оптичен мерник в света. За да улучиш слон от стотина метра, не ти трябва чак такова оръжие. Пушката е идеална за атентати. — Хари прокара пръст по куфара, а в съзнанието му нахлуха куп спомени. — Да, виждал съм.

— Евтино ще ти я дам. Трийсет хиляди евро.

— Този път не ми трябват пушки.

Хари се обърна към библиотеката в средата на стаята. От рафтовете му се хилеха боядисани в бяло зловещи дървени маски.

— Маски на племето май-май — обясни Ван Борст. — Смятат, че ако ги потопят в светена вода, вражеските куршуми няма да ги наранят, защото и те ще се превърнат във вода. Бунтовниците от май-май атакуваха правителствената армия със стрели, лъкове, найлонови шапки за душ на главите и тапи за баня вместо амулети. Не се шегувам. Армията, разбира се, ги разгроми. Но май-май обичат водата и белите маски. Както и сърцата и бъбреците на враговете си. Леко запечени с царевично пюре.

— Мда… Не очаквах толкова семпла къща да разполага с толкова голямо мазе.

— Мазе ли? — засмя се Ван Борст. — Това е основният етаж. Или поне беше допреди три години: тогава вулканът изригна.

Хари започна да навързва нещата: черни каменни блокове, черна глазура… Под, който се намира по-ниско oт нивото на земята.

— Лава — лаконично кимна той.

— Да. Потече през центъра и отнесе къщата ми до езерото Киву. Всички дървени къщи наоколо изгоряха до основи, само тази остана, но лавата я погреба до половината. — Той посочи стената. — Преди три години тази врата се е намирала на нивото на улицата. Купих къщата и просто поставих нова врата.

Хари кимна:

— За щастие лавата не е минала през вратата и не е запълнила този етаж.

— Както виждаш, прозорците и вратата са разположени на стената, която не гледа към Нирагонго. И това не е първото смъртоносно изригване на вулкана. Проклетата напаст бълва лава над града на всеки десет или двайсет години.

— И въпреки това хората не се местят оттук? — повдигна вежда Хари.

— Добре дошъл в Африка — сви рамене Ван Борст. — Но вулканът е ужасно удобно нещо. Ако искаш да се отървеш от някой досаден труп — доста често срещан проблем в Гома, — можеш, разбира се, да го пуснеш в езерото Киву, Но той няма да изчезне. Решиш ли обаче да използваш Нирагонго… Хората си мислят, че повечето вулкани имат такива езера от клокочеща лава в кратера си, но не е вярно. Единствено Нирагонго има. Хиляди градуси по Целзий. Потопиш нещо и "пуф!" — изригва под формата на газ. Единственият шанс на жителите в Гома да отидат на небето. Той се разсмя и се задави. — Присъствах, когато един прекомерно амбициозен търсач на колтан завърза на верига дъщерята на племенен вожд и започна да я спуска в кратера. Вождът отказал да подпише документите, които дават право на търсачите на колтан да практикуват минна дейност. Косата ѝ се запали на двайсет метра над лавата. На десет метра над лавата девойката пламна като восъчна пещ. А на пет метра от нея започна да капе кожа — не преувеличавам… Това ли те интересува? — Ван Борст отвори шкаф и извади лъскаво метално топче — по-малко от топка за пинг-понг — и осеяно с малки дупки. От една малко по-голяма дупка излизаше тясна верижка, завършваща с пръстен. Хари видя същото топче в дома на Херман Клойт.