Ю Несбьо - Леопардът

— Не, не се безпокой, няма да ти припишат престъпление, което не си извършил. Само ще те задържат под стража, а това не бива да се бърка с наказание. Възприеми го като временно лишаване от свобода, докато тече разследването, за да се обезпечи доказателственият материал. Но през това време ще търкаш нара. А разследването може да се проточи. Надниквал ли си в конгоанска килия, Ван Борст? Едва ли. Малцина белокожи знаят какво става вътре.

Белгиецът се загърна боязливо в халата си и погледна Хари, докато дъвчеше цигарето си.

— Добре. Хиляда долара.

— Петстотин — свали Хари.

— Петстотин? Не…

— Четиристотин.

— Разбрахме се! — извика Ван Борст и размаха ръце. — Какво те интересува?

— Всичко — отвърна Хари, опря се на стената и извади кутията с цигари.

След половин час Хари излезе от дома на Ван Борст и се качи в ландроувъра на Джо. Над града вече се спускаше мрак.

— Към хотела — заръча Хари.

Хотелът се намираше съвсем до брега на езерото. Джо предупреди Хари да не се къпе там: не само заради гвинейския паразит, за чието съществуване човек разбира чак когато забележи гърчещ се червей под кожата си, а защото метанът, извиращ от дъното на езерото на големи мехури, може да го замае и да доведе до удавяне.

Хари излезе на балкона, погледна двете дългокраки създания, които вървяха отсечено по осветената ливада. Приличаха на две птици фламинго с паунови пера. На тенискорта две чернокожи момчета играеха само с две топки и двете толкова разнищени, че прелитаха над изпокъсаната мрежа като чифт навити на руло чорапи.

От бара се чуваше подрънкване на бутилки. Само на шейсет и осем крачки от него. Преброи ги още на идване. Извади телефона си и набра номера на Кая. Гласът ѝ звучеше весело — явно се радваше да го чуе. Или поне се намираше в добро настроение.

— Времето ме закотви в Юстаусе — съобщи тя. — Вали не из ведро, а из бидони. Затова пък ме поканиха на вечеря, а и книгата за гости се оказа интересна.

— Защо?

— Защото листът с важната дата липсва.

— Сериозно? Провери ли…

— Да, проверих кой се е вписал предния и следващия ден. Но туристите рядко остават повече от една нощ в хижата. Освен ако времето не ги принуди. Ленсманът ми обеща да провери книгите за гости в близките хижи. Може някой да е посочил "Ховасхюта" като следваща спирка.

— Добре. Става напечено.

— Май да. Какво е положението при теб?

— Доста по-студено. Открих Ван Борст, но нито един от четиринайсетте купувачи не е бил скандинавец. Ван Борст беше абсолютно сигурен. Имам шест имена с адреси, все на известни колекционери. Останалите не си ги спомня: продиктува ми откъслечни данни: външен вид, националност… Ван Борст по случайност знае, че две ябълки се намират у колекционер в Каракас. Провери ли визата на Аделе?

— Обадих се в консулство на Руанда в Швеция. Да си призная, очаквах пълен хаос, но се оказа, че поддържат документацията си изрядна.

— Подреденият по-голям брат на Конго.

— Имаха копие от визата на Аделе и датите съвпадат. Визата е изтекла отдавна, но те нямат представа къде се намира. Посъветваха ме да се свържа с имиграционнитс власти в Кигали. Продиктуваха ми номер, обадих се и започнаха да ме подмятат като топка за пинг-понг от служба на служба, докато попаднах на английскоговорящ надувко, само за да ми обърне внимание, че Норвегия няма спогодба за сътрудничество с руандските власти, извини се, задето не може да ми даде нужната информация, и на сбогуване пожела на мен и на всичките ми роднини дълъг и щастлив живот. Ти надуши ли нещо?

— Не. Показах на Ван Борст снимка на Аделе. Единствената клиентка, купила "ябълка" от него, описа като жена с едри ръждивочервени къдрици и източнонемски акцент.

— Източнонемски акцент? Съществува ли изобщо такова понятие?

— Не знам, Кая. Този човек носи халат, пуши с цигаре, алкохолик е и разпознава всякакви акценти. Постарах се да разбера каквото ме интересува и се махнах веднага оттам.

Тя се разсмя. "Бяло вино — предположи Хари. — Червеното не развеселява."

— Но имам идея. Имиграционните карти.

— Да?

— Там си длъжен да попълниш къде ще нощуваш през първата нощ. Ако в Кигали пазят тези карти, ще разбера къде е отседнала Аделе. Може да се натъкнем на следа. Много вероятно е тя да е единственият жив човек, който знае кои са нощували в "Ховасхюта" на седми ноември.

— Успех, Хари.

— И на теб.

Той затвори. Не я попита с кого ще вечеря. Ако имаше връзка с разследването, щеше да го осведоми.