Ю Несбьо - Леопардът

— Наздраве — за късметлията и за късметлийката, надявам се.

— Няма нищо за празнуване — поклати глава Кая. — Поне засега. А вероятно между нас нещата никога няма да се получат. Боже, какви ги дрънкам…

— Какво друго да правим? Разкажи ми за него.

— Много е сложно. Той е необикновена личност. И същевременно е съвсем просто: не знам дали въобще ме иска.

— Нека позная. Има си жена и не може да я зареже.

— Не съм сигурна — въздъхна Кая. — Честно казано, не знам дали това е причината. Аслак, много ти благодаря за помощта, но…

— … трябва да си лягаш. Аз — също.

Кронгли се изправи.

— Пожелавам ти нещата с твоя човек да не потръгнат, да ти се прииска да избягаш от любовната мъка и от града и да обмислиш това предложение.

Той ѝ подаде лист А4 със заглавната част и емблемата на полицейския участък в Хул. Кая прочете написаното и се разсмя.

— Помощник на ленсмана?

— Рой Стиле ще се пенсионира наесен, а добри полицаи се намират трудно. Пуснахме тази обява миналата седмица. Службата ни се намира в центъра на Яйло. Ще си свободна всеки втори уикенд и ти се полага безплатна стоматологична помощ.

Кая си легна и чу далечен тътен. Гръмотевиците и снегът рядко вървят ръка за ръка, учуди се тя.

Обади се на Хари, но се включи секретарят. Кая му остави съобщение: разказа му злокобната история на Од Ютму с изгнилите зъби и шината. Не пропусна да спомене и сина му — сигурно още по-грозен, защото броди как призрак из района от осемнайсет години. Кая се засмя осъзна, че е пийнала повечко, пожела лека нощ и затвори.

През нощта сънува лавини.

В седем сутринта Хари и Джо тръгнаха от Гома, пресякоха безпрепятствено границата с Руанда и в единайсет Хари се намираше в кабинет на втория етаж на летищния терминал в Кигали. Двама униформени полицаи го измериха с очи от глава до пети. В погледа им не се четеше враждебност, а по-скоро опит да преценят дали наистина е такъв, за какъвто се представя: норвежки полицай. Хари прибра служебната си карта в джоба на якето и попипа гладката повърхност на кафявия плик вътре. Как да подкупи двама обществени служители наведнъж? Да ги помоли да си поделят рушвета и да не се топят взаимно?

Единият офицер — същият, който провери паспорта на Хари преди два дни, — повдигна баретата над челото си:

— So you want a copy of the immigration card of… could you repeat the date and the name? [65] So you want a copy of the immigration card of… could you repent the date and the name? (англ.) — Значи искате копие от имиграционната карта на… бихте ли повторили датата и името? — Бел. прев.

— Adele Vetlesen. We know she arrived at this airport November twenty-fifth. And I do pay a finder's fee. [66] Adele Vetlesen. We know she arrived at this airport November twenty-fifth. And I do pay a finder’s fee. (англ.) — Аделе Ветлесен. Знаем, че е пристигнала на това летище на двайсет и пети ноември. Ще ви платя щедро възнаграждение за помощта. — Бел. прев.

Двамата офицери се спогледаха. Единият даде знак на колегата си и той излезе. Онзи, който остана в кабинета, се приближи до прозореца и се загледа в пистите за кацане, където току-що се приземи малък "DH8". Същият самолет след петдесет и пет минути щеше да превози Хари по първата отсечка от маршрута към къщи.

— Възнаграждение, казвате — повтори тихо офицерът. — Предполагам, знаете, че подкупът на държавен служител се счита за престъпление, господин Хуле. Но вероятно сте си помислили "Shiit, this is Africa" [67] Shiit, this is Africa. (англ.) — Майната му, тук е Африка. — Бел. прев. .

Хари отново обърна внимание колко черна е кожата на мъжа: изглеждаше като лакирана. Ризата залепна за гърба на старши инспектора. Ще си купи нова от летището в Найроби. Ако изобщо стигне дотам.

— That's right [68] That’s right. (англ.) — Точно така. — Бел. прев. — потвърди Хари.

Офицерът се разсмя и се обърна:

— Ама че работа, а? Не се давате лесно, Хуле. Още щом влязохте, разбрах, че сте полицай.

— Сериозно?

— Огледахте ме от глава до пети — както ви огледах и аз.

Хари сви рамене. Вратата се отвори. Другият офицер се върна заедно с жена в строг костюм, с обувки на висок ток и очила, смъкнати на върха на носа.

— Съжалявам — обърна се тя към Хари на безупречен английски. — Проверих датата. На борда на самолета не е пътувала жена на име Аделе Ветлесен.

— Възможно ли е да е станала грешка?

— Малко вероятно е. Имиграционните карти се завеждат по дата в специална картотека. В самолета от "Ентебе" с имало само трийсет и седем места. Няма как да е станала грешка.

— В такъв случай мога ли да ви помоля да проверите още нещо?