Ю Несбьо - Леопардът

— Значи си намерил доказателства за такова несъответствие.

— Да.

— Може служителите да са допуснали администратинна грешка и да не са регистрирали паспорта на Аделе.

— Може, но има и друго… — Хари даде знак на Кая ди извади пощенската картичка. Хаген различи нещо като димящ вулкан. — Изпратена е от Кигали в деня на пристигането ѝ. Първо, на снимката е вулканът Нирагонго, който се намира в Конго, а не в Руанда, и второ, Жан Хю се съгласи да сравни подписа върху картичката с подписа върху формуляра, който мнимата Аделе Ветлесен е попълнила при регистрацията си в хотел "Горила".

— Графологът потвърди онова, което се вижда и от пълен лаик: почеркът не съвпада — поясни Кая.

— Добре де, разбрах. Накъде биете?

— Явно някой много се е постарал да инсценира заминаването на Аделе Ветлесен за Африка. Според мен тя не е напускала Норвегия. Просто някой я е накарал да напише картичката. Друга жена я пренася до Африка и я изпраща оттам. Цялата тази постановка цели да ни убеди, че Аделе е заминала за Африка, открила е мъжа на мечтите си и съобщава на съквартиранта си да я очаква най-рано през март.

— Някакви предположения кой е изиграл ролята на Аделе Ветлесен?

— Да.

— Да?

— В документацията за имигрантите, пристигнали и Кигали, служителите на летището откриха карта на името на Юлияна Верни. Според нашата откачена приятелка в Берген, това име не фигурира нито в списъците на самолетните компании, обслужващи полети до Руанда, нито в електронните системи на местните хотели. Юлияна Верни се появява обаче в списъка на пътниците на компания "Руанда Еър" три дни по-късно.

— Да те питам ли как сте се сдобили с тази информации?

— Не, шефе. Но навярно ще ви интересува коя е и къде живее въпросната Юлияна Верни.

— А именно?

— Според данните върху имигрантската ѝ карта живее и Лайпциг, Германия. Ходил ли си в Лайпциг, шефе?

— Не.

— Н аз не съм. Но знам, че там са родени Гьоте, Бах и още един композитор… как му беше името?

— Какво общо има това с…

— Освен това Лайпциг е известен с главните архиви на ЩАЗИ, тайната полиция. Градът се намира на територията на бившата ГДР. Знаехте ли например, шефе, че по време на четирийсетгодишното разделение населението на Източна и Западна Германия е развило различно произношение? Човек с тънък езиков усет веднага може да разпознае дали говори с източно-, или със западногерманец.

— Хари…

— Извинявай, шефе. Сега към същината: в деня, когато Аделе Ветлесен следва да е пристигнала в Кигали, жена с източногермански диалект се е намирала в град Гома в Конго — само на три часа път от Кигали — и си е купила оттам предмет, с който — убеден съм — са били убити Боргни Стем-Мюре и Шарлоте Лол.

— Поискахме от немската полиция да ни изпрати копие от паспорта на тази жена. При издаване на документи властите са длъжни да съхраняват и копие — обясни Кая и подаде на Хаген лист.

— Външният ѝ вид съвпада с описанието на Ван Борст Юлиана Верни наистина има едри ръждивочервени къдрици — допълни Хари.

— Керемиденочервени — коригира го Кая.

— Какво? — не разбра Хаген.

— Има паспорт от по-стар вид. Там се упоменава цветът на косата. В нейния случай: керемиденочервен. Типично немска прецизност — поясни Кая.

— Помолих колегите от Лайпциг да конфискуват паспорта ѝ и да проверят дали има печат от Кигали на съответната дата.

Вторачен в листа с невиждащи очи, Гюнар Хаген сякаш се опитваше да осмисли всичко, чуто дотук. Накрая повдигна едната си рошава вежда:

— Да не би да твърдиш… че си открил човека, който… — Хаген преглътна, все едно се мъчеше да намери по-витиевата формулировка от страх да не прогони това чудо, този мираж. Накрая реши да говори без заобикалки: — който е извършил убийствата?

— Още нищо такова не съм казал. В момента колегата ми от Лайпциг проверява личните данни и евентуално криминалното досие на фройлайн Верни. Съвсем скоро ще узнаем малко повече за нея.

— Прав си — усмивката на Хаген се изпари. — Според теб дали има надежда тя да е…

— Сто процента е мъртва, шефе — поклати глава Хари.

— Но…

Телефонът звънна.

— Да, Гюнтер — обади се Хари и повтори с престорена усмивка: — Да, Хари Клайн. Точно така.

Гюнар Хаген и Кая гледаха Хари, докато той мълчаливо изслушваше информацията на колегата си. Благодари му и затвори. Изкашля се.

— Мъртва е.

— Както предрече — кимна Хаген.

— Не Аделе, а Юлиана Верни. На втори декември открили тялото ѝ в река Елстер.