Ю Несбьо - Леопардът

Хаген изруга беззвучно.

— От какво е починала? — попита Кая.

— Удавяне — отвърна Хари, вперил поглед напред.

— Може да е било нещастен случай.

— Не — поклати глава Хари. — Не се е удавила във водата. В настъпилата тишина чуха тракането на котлите в съседното помещение.

— Прободни рани в устата? — попита Кая.

— Точно двайсет и четири на брой — кимна Хари. — Изпратили са я в Африка, за да донесе оръжието за собственото си убийство.

— Следователно Юлиана Верни е открита мъртва в Лайпциг три дни след като се е прибрала от Кигали — пресметна Кая. — Заминала е за столицата на Руанда под името Аделе Ветлесен, регистрирала се е в хотела пак с фалшива самоличност и е изпратила картичка, написана от истинската Аделе Ветлесен вероятно под чужда диктовка.

— Точно така — потвърди Хари, който приготвяше нова доза кафе.

— И подозирате, че Верни е имала съучастник, който я е убил, за да заличи следите? — попита Хаген.

— Да.

— Значи трябва само да открием какво ги е свързвало Едва ли ще отнеме много време. Ако наистина са извършвали заедно престъпления, двамата сигурно са контактували често.

— Според мен няма да е никак лесно — възрази Хари.

— Защо?

— Защото Юлиана Верни има криминално досие — Хари затръшна капака на машината и натисна копчето. — Наркотици, проституция, скитничество. Накратко, хора като нея веднага се съгласяват да извършат какво ли не срещу достатъчно пари. Всички обстоятелства сочат, че човекът, който стои зад всичко това, се е постарал да не остави следи. Действал е много предпазливо. Катрине откри например, че Верни е пътувала от Лайпциг за Осло и оттам — за Кигали с фалшив паспорт. Въпреки това разпечатката от мобилния ѝ телефон не показва нито входящи, нито изходящи разговори с норвежки номер. Този човек не е вчерашен.

— За малко… — въздъхна Хаген.

Хари седна върху бюрото.

— Възникна и друг проблем, шефе. Гостите в "Ховасхюта" през онази нощ.

— Какво за тях?

— Не е изключено скъсаният лист с имената да се превърне в списък на жертвите на убиеца. Трябва да ги предупредим.

— Как? Не знаем кои са.

— Ще пуснем информация по медиите, независимо че така убиецът ще разбере по каква следа работим.

— Списък на жертвите… — Хаген поклати глава. — Чак сега ли се сети?

— Знам, знам, шефе — Хари го погледна в очите. — Ако още след като се натъкнахме на липсващия лист в "Ховасхюта", бях разпространил предупреждение по медиите, сега Елиас Скут можеше да е жив.

В стаята настъпи мълчание.

— Не можем да искаме съдействие от медиите — отсече Хаген.

— Защо?

— Ще отправим призив към хората, нощували в хижата през онази нощ, да се свържат с нас и така ще разберем какво се е случило — настоя и Кая.

— Невъзможно — Хаген стана. — Работим по случай с изчезнало лице и се натъкваме на връзка със случай, възложен на КРИПОС. Длъжни сме незабавно да ги уведомим за откритията си и да оставим нещата в техни ръце. Ще се обадя на Белман.

— Почакай! — спря го Хари. — И ще му позволиш да се накичи с всички лаври?

— Не бъди толкова сигурен, че ще има слава за поделяне — напомни Хаген и тръгна към вратата. — Започвайте да се изнасяте оттук.

— Не е ли прекалено прибързано? — попита Кая.

Двамата мъже я погледнаха въпросително.

— Все пак още не сме намерили изчезналата жена. Не е ли редно да я открием, преди да разчистим офиса?

— И как предлагаш да я открием? — поинтересува се Хаген.

— Ще започнем издирвателна акция, както предложи Хари преди малко.

— Дори не знаете къде да търсите.

— Напротив, Хари знае.

Старши инспекторът, с каната в ръка, тъкмо наливаше в чашата си мръснокафявата течност.

— Знаеш ли наистина? — усъмни се Хаген.

— Да, разбира се.

— И къде ще я търсим?

— Ще възникнат неприятности.

— Млъквай и изплюй камъчето — сопна се Хаген, без да си дава сметка колко противоречива команда даде, защото за пореден път се канеше да се вслуша в шантавите идеи на високия рус старши инспектор.

Какво притежаваше Хари Хуле, та винаги съумяваше да завлече някого със себе си, докато пропада?

Улав Хуле вдигна глава. Жената, която дойде със сина му, направи лек реверанс и се представи. Хари забеляза, че баща му я хареса. Често изразяваше съжаление, задето жените отдавна вече са престанали да се държат като дами.

— Значи, работите заедно с Хари? — попита Улав Хуле. — Синът ми, надявам се, се отнася уважително към вас.