Ю Несбьо - Леопардът

— Всичко наред ли е, Ярле? — обади се ръководителят.

Той зорко следеше как дишат водолазите му и дали промените в дишането им не са сигнал за тревога или за усилие да запазят спокойствие.

Когато човек се потопи на дълбочина повече от двайсет метра, в кръвта нахлува допълнително количество азот и понякога настъпва така нареченият дълбинен унес — азотна наркоза. Под влияние на азота хората започват да забравят и дори наглед съвсем прости задачи ги затрудняват. При още по-голяма дълбочина съзнанието на водолазите се замъглява, получават тунелно зрение и дори се случва да действат нерационално. Ярле не знаеше дали е мит, но беше чувал за водолази, които под влияние на азотна наркоза изваждали наустниците на апаратите си петдесет метра под вода. Досега впечатленията на Ярле от дълбинния унес се изчерпваха със съвсем приятно спокойствие, каквото го обземаше и след чаша червено вино, изпито в компанията на приятелката му.

— Всичко е наред — потвърди той и пак задиша нормално.

Жадно пое сместа от кислород и азот в дробовете си и чу бълбукане на мехурчета въздух, които се издигаха от резервоара му на "чепки" към повърхността.

Оказа се едър елен, обърнат надолу с главата, все едно пропаднал по стръмнина с рогата напред. Навярно се с приближил до брега да пасе и се е подхлъзнал или някой го е подгонил да влезе във водата. Ярле не се сещаше за друга причина еленът да се намира в езерото. Сигурно се е заплел в тръстиката и в няколкометровите стъбла на водните лилии и при опита да се освободи от примката им се е оплел още по-здраво в лепкавите им зелени пипала, предположи водолазът. Потънал е и е продължил да се бори, но се е удавил. Тялото е слязло чак на дъното на езерото, където е престояло, докато в резултат от взаимодействието между телесната химия и бактериите във водата се е напълнило с газ и пак е изплувало на повърхността, но без да освободи рогата си от хватката на гъстата растителност. Няколко дни по-късно газът от тялото му се е изпарил и то пак е потънало. Точно като удавил се човек. Навярно същото се е случило и с удавницата, която търсеха. Досега не бяха открили тялото, защото не бе изплувало. Вероятно се намира долу, покрито със слой кал, която ще се разлети, когато наближат. Именно порили тази кал тайните на малки подводни участъци дълго оставаха неразкрити.

Ярле Андреасен извади масивния си водолазен нож, преплува до елена и преряза стъблата, усукани около рогата му. Досещаше се, че постъпката му ще предизвика неодобрение у началниците му, но просто не би понесъл мисълта великолепното животно да остане под водата. Трупът се издигна на половин метър, но няколко стъбла все още го задържаха. Той ги преряза внимателно, като се стараеше въжето му да не попадне между тях. Изведнъж усети как някой дръпна въжето силно, сякаш раздразнено. За миг Ярле изгуби концентрация. Ножът се изплъзна от ръката му. Насочи фенера към дъното и за малко зърна как острието потъва в калта. Предпазливо се спусна нататък и протегна ръка към дъното, а калта полетя към него като рехава мъгла. Опипа дъното: камъни, клони, гладки и хлъзгави от продължителния досег до изгнила материя и водорасли. И нещо твърдо. Верига. Сигурно от лодка. Дълга верига. Нещо друго. Твърдо. Очертанията на дупка, отвор. Чу бълбукане на мехурчета, а после разтълкува звука: изплаши се.

— Какво става, Ярле? Ярле?

Този път нещо не беше наред. Защото дори през дебелите ръкавици, дори с мозък, изпитващ недостиг на кислород, Ярле беше сигурен къде е попаднала ръката му: в зиналата уста на човек.

Микаел Белман пристигна до езерото Люсерен с хеликоптер. Витлата разсичаха мъглата и я превръщаха в облаци от захарен памук, докато инспекторът от КРИПОС пресичаше с превит гръб полето зад въжарницата. След него подтичваха Колка и Бийвъс. От срещуположната страна се зададоха четирима мъже с носилка на ръце. Белман ги спря и отметна одеялото. Носачите обърнаха глава на другата страна, а началникът се надвеси над носилката да огледа голия побелял и отекъл труп.

— Благодаря — кимна той и им даде знак да продължат към хеликоптера.

Белман спря на върха на възвишението. В подножието хората се бяха струпали между постройката и брега на езерото. Сред водолазите, които сваляха аквалангите и костюмите си, Белман зърна Беате Льон и Кая Сулнес. Малко по-далеч от тях Хари Хуле разговаряше с някакъв мъж. Вероятно местният ленсман Скай, предположи Белман.