Ю Несбьо - Леопардът

— Ясно.

— С Йойстайн и Сабото много често ходехме до немските бункери в Нурщран да пием бира и да си пилеем младежките години. На седемнайсет събрахме смелост да отидем в ресторант "Екеберг". Излъгахме за възрастта и влязохме. Всъщност никой не ни поиска доказателство, че сме пълнолетни, защото заведението се нуждаеше от повече оборот. Оркестърът свиреше ужасно, но поне изцпълняваха "Nights in White Satin" [70] "Nights in White Satin" — "Нощи в бял сатен" — песен на групата "Муди Блус". — Бел. прев. . Всяка вечер в ресторанта присъстваше атракцията на заведението. Наричаха и Килър Куин — не жена, а каравела.

— Каравела? — засмя се Кая. — Хвърлила око?

— Да. Вървеше гордо, с опънати платна, великолепна и страшна. Накичена като увеселителен парк, с извивки като екстремно влакче.

— Значи, нещо като местен лунапарк? — разсмя се още по-гръмогласно Кая.

— Горе-долу. Тя ходеше в ресторант "Екеберг", за да ѝ обръщат внимание и да я ухажват. И заради безплатните питиета, с която я черпеха поувехналите лъвове на дансинга. Ала никой не бе виждал Килър Куин да си тръгва с някого. Вероятно именно това предизвикваше силното ни въодушевление. Жена, принудена да се задоволява с ухажори под нивото си, но запазила все пак част от финеса си.

— И?

— Йойстайн и Сабото обещаха да ме черпят с уиски, ако я поканя на танц.

Пресякоха трамвайните релси и поеха по стръмния склон към ресторанта.

— И какво стана? — попита Кая.

— Осмелих се да я поканя.

— И?

— Танцувахме, докато ѝ писна да я настъпвам и предложи да се поразходим. Тръгна пред мен. Това се случи през август, беше горещо, а наоколо, както виждаш, има само гора, гъста зеленина и мрежа от пътеки към забравени места. Бях пиян, но ужасно се притеснявах да не би тя да чуе треперенето в гласа ми, ако кажа нещо. Затова си мълчах. Тя нямаше нищо против да отговаря за разговора. А впрочем и за останалото. Попита ме дали искам да я придружа до дома ѝ.

Кая се разкикоти.

— Ау! И какво стана там?

— Ще ти разкажа останалото, докато вечеряме.

Спряха на паркинга, слязоха от колата и се качиха по стълбите пред входа. На вратата към ресторанта оберкелнерът ги приветства с "добре дошли" и ги попита за име. Хари отвърна, че не са запазвали предварително маса. Оберкелнерът едва се сдържа да не покаже досадата си.

— Всички маси са запазени за следващите два месеца — изсумтя недоволно Хари, след като излязоха. Поне си купи цигари от бара. — Това място ми допадаше повече, когато водата стигаше почти до ресторанта, а зад външните тоалетни дебнеха плъхове. Тогава поне можехме да влезем.

— Хайде да изпушим по цигара — предложи Кая.

Отидоха до ниската балюстрада. Оттам гората се спускаше към града. Облаците на запад преливаха в оранжеви и червени багри, а колоните от автомобили по магистралата проблясваха в тъмното като фосфоресциращ планктон по морска повърхност. Градът, застинал в засада под тях, дебнеше като спотаил се хищник. Хари извади две цигари, запали ги и подаде едната на Кая.

— Ще ми разкажеш ли и останалата част от историята? — попита Кая.

— Докъде стигнах?

— Отиде с Килър Куин в дома ѝ.

— Не, тя само ме покани. Аз отказах.

— Така ли? Лъжеш! Защо?

— Същото ме попитаха и Йойстайн, и Сабото, когато се върнах на тяхната маса. Как да се чупя, щом ме чакат трима приятели и безплатно уиски, пошегувах се аз.

Кая се разсмя и издуха кълбо дим към гледката.

— Излъгах, разбира се. Решението ми не бе продиктувано от солидарност. Отправиш ли към мъж достатъчно съблазнително предложение, приятелството остава на заден план. Истината е, че не посмях да тръгна с Килър Куин. Тя ме плашеше до смърт.

Постояха мълчаливо и, заслушани в далечното бучене на града, гледаха как димът от цигарите им бавно се раздипля и изчезва.

— Изглеждаш умислен — отбеляза Кая.

— Да, мисля за Белман. Чудя се откъде знае толкова много — не само, че съм се прибрал в Норвегия, а и с кой полет.

— Сигурно е разбрал от колеги в Главното управление.

— Мм. Днес, докато бяхме на езерото, Скай спомена, че Белман му се обадил за въжето вечерта, когато ние ходихме до въжарницата.

— Така ли?

— А Беате твърди, че е предала информацията на Белман чак на следващата сутрин.

Хари проследи полета на горяща нишка тютюн надолу по склона.

— Освен това повишиха Бьорн за координатор между Отдела по експертно-криминална дейност и КРИПОС.

— Не е възможно, Хари — изгледа го ужасена Кая.