Ю Несбьо - Леопардът

— Какво?

— Не ти ли се струва малко смущаващо, че садистично настроен убиец напуска местопрестъплението, преди да е видял страданията и смъртта на жертвата си? Нали хазяйката е чула глухо топуркане от горния етаж, след като гостът на Елиас си тръгнал? Убиецът, един вид, е пропуснал целия… купон, така да се каже.

— Права си. С кого си имаме работа тогава? С мним садист? Защо му е било да се преструва?

— Защото е знаел, че ще се опитаме да му направим профил — разпалено заобяснява Кая. — Целял е да ни изпрати погрешни послания.

— Мм. Не е изключено. Сложно устроен убиец, а?

— А ти какво мислиш, о, мъдрецо?

Хари наля кафе в двете чаши.

— Ако наистина търсим сериен убиец, забелязвам сериозен разнобой в убийствата.

Кая се пресегна през масата и острите ѝ зъби проблеснаха, когато прошепна:

— Значи според теб не става дума за сериен убиец?

— Не знам… Липсва подпис. По принцип серийните убийци се възбуждат от определени обстоятелства и затова в действията им се забелязва повторяемост на елементи. В нашия случай нямаме основания да подозираме, че убиецът е изпитвал сексуално влечение към жертвите си. В начина, по който ги умъртвява, също не следва един-единствен модел. Само Боргни и Шарлоте са убити с ябълката на Леополд. Местопрестъпленията нямат нищо нищо, жертвите също са прекалено различни. Не изявява предпочитание към един пол, възраст, произход или външен вид.

— Но не са избрани случайно. Все пак са нощували в една и съща хижа.

— Именно. Точно това разколебава убеждението ми, че се сблъскваме с класически сериен убиец. Или по-точно с класически мотив за убийство. Защото по принцип се смята, че за серийния убиец убийството само по себе си представлява достатъчен мотив. Той убива проститутки не защото живеят в грях, а защото са лесни жертви. Знам за един-единствен сериен убиец, който подбира жертвите си по определен критерий, свързан с личността им.

— Снежния човек.

— Не ми се вярва да е набелязал жертвите си от страница в книга за гости. А ако нещо, случило се в хижата, го е провокирало, пак не говорим за класическо серийно престъпление. Освен това човекът, когото търсим, прекалено бързо показва желание да разкрие самоличността си.

— В смисъл?

— Изпраща жена в Руанда и Конго, за да прикрие убийство и да се сдобие с оръжие за следващото. После я убива. С други думи, полага извънредно големи старания да заличи следите си. Само няколко седмици по-късно извършва трето убийство, но не прави никакви опити да го скрие. А следващото му престъпление прилича на корида: подобно на матадор убиецът забива бандерильо в муцуните ни, докато размахва предизвикателно червено платнище. Промяната в личността му настъпва прекалено бързо. Нещо не ми се връзва.

— Да не подозираш, че убийците са двама или повече и всеки действа по свой метод?

— Не — поклати глава Хари. — В убийствата се забелязва много съществена обща черта. Извършителят не ocтавя следи. Серийните престъпници са рядкост, а онези от тях, които не оставят следи — бели лястовици. Убиецът е само един.

— Тогава с какъв убиец си имаме работа? — разпери ръце Кая. — Маниак с множествено личностово разстройство?

— Не бяла, червена лястовица. Вече и аз не знам. Всъщност какво значение има? Нали разсъждаваме само за забавление. Оттук нататък КРИПОС поемат случая. — Хари допи кафето си. — Ще взема такси до болницата.

— Искаш ли аз да те закарам?

— Не, прибирай се и се подготви за нови вълнуващи случаи.

Кая въздъхна дълбоко.

— А колкото до Бьорн…

— Да си остане между нас — прекъсна я Хари. — Лека нощ.

На вратата на болничната стая Хари се размина с Алтман.

— Заспа — прошепна медицинският работник. — Влях му десет милиграма морфин. Ако искаш, постой при него, но да знаеш, че няма да се събуди през следващите няколко часа.

— Благодаря.

— За нищо. И моята майка… страдаше от тежки болки, преди да си отиде.

— Мм. Пушач ли си, Алтман?

По гузното изражение на събеседника си Хари разбра, че отговорът му ще бъде положителен, и го покани да излязат навън. Запалиха по цигара. Сигюр (малкото име на Алтман) призна, че причината да специализира анестезиология, е майка му.

— Значи си помогнал на баща ми…

— … като жест от син към друг син — усмихна се Алтман. — Но се посъветвах с лекуващия лекар, разбира се. Гледам да не си изгубя работата.

— Правилно. Човек трябва да постъпва разумно. Ще ми се и аз да бях като теб.

Изпушиха цигарите и Алтман тръгна към вратата, но Хари го спря: