Ю Несбьо - Леопардът

Предъвквайки тази мисъл, заспа с усмивка.

Тази нощ се спуска блажена тишина. Изостря зрението, избистря мисълта. Новият стар полицай. Хуле. Трябва да му го кажа. Няма да му издам всичко, само ще му намекна. За да спре всичко това и да не ми се налага да продължавам. Плюя непрекъснато, но кръвта пак изпълва устата ми и потича.

В седем без четвърт Хари пристигна в Главното управление. Влезе през тежката двукрила врата. В преддверието видя само охранителя. Кимна му, прокара картата си за достъп през четеца на пропускателния пункт и се качи в асансьора. Слезе в мазето, притича през пасажа и влезе в стаята. Запали първата си цигара за деня и докато компютърът загряваше, набра номера на Катрине Брат. Тя звучеше като току-що станала от сън.

— Искам да пуснеш още едно "търсене на връзки", както го наричаш. Между Тони Лайке и всяка от жертвите. Включи и Юлиана Верни от Лайпциг.

— До осем и половина в общото помещение няма хора. Отивам веднага. Нещо друго?

— Ще провериш ли и един колега, полицай? Казва се Юси Колка.

— В какво се е провинил?

— Точно там е работата: в нищо, но ми изглежда подозрителен.

Хари остави телефона и започна да работи на компютъра. Този Лайке наистина имаше присъда. В базата данни фигурираха и още две криминални прояви. Както каза Кулбьорнсен — нанасяне на телесна повреда. В единия случай пострадалият оттеглил жалбата си, а в другия оплакването бе оставено без последствия. Хари провери Тони в Гугъл. Излязоха множество кратки статии, повечето свързани с годеницата му Лене Галтунг. Името му обаче се появяваше и в няколко вестника за финанси и банково дело. Характеризираха го като инвеститор, борсов спекулант и невежа овца. Последното определение принадлежеше на "Капитал". Изданието твърдеше, че във всяко свое начинание Лайке подражава на Кринглен: покупка на акции, на вили, на автомобили, предпочитания към заведения, питиета, жени; избор на офис, на място за живеене, на места за отдих.

Прегледа линковете и се спря на новина във "Финансависен".

— Бинго — промърмори.

Явно Тони Лайке бе на път да се превърне в сериозен предприемач. Или рудокопач. Вестникът съобщаваше за стартиращ миннодобивен проект с основен инициатор и движеща сила Тони Лайке и поместваше негова снимка заедно с двамата му партньори — млади мъже с вчесани на пъит коси. Тримата, седнали върху купчина греди пред хеликоптер, не носеха обичайните дизайнерски костюми, а работни гащеризони. Тони се усмихваше най-доволно. Широкоплещест, с дълги ръце и крака, смугла кожа, тъмна коса и орлов нос. Външният му вид издаваше, че в кръвта му има арабска жилка. Ала истинската причина за реакцията на Хари се криеше в заглавието на материала:

"КРАЛЯТ НА КОНГО?"

Хари разгледа и останалите статии. Медиите се вълнуваха основно от предстоящата сватба с Лене Галтунг и списъка с гостите.

Погледна си часовника. Седем и пет. Позвъни на дирекция "Защита на населението":

— Трябва ми подкрепление за задържане на заподозряно лице на улица "Холмен".

— За арест?

Хари осъзнаваше напълно, че не разполага с достатъчно основания да поиска от прокурора заповед за арест.

— За задържане с цел разпит.

— Не казахте ли арест? Защо ви е подкрепление, ако…

— Ще изпратите ли двама души с автомобил пред гаража след пет минути?

В отговор получи отегчена въздишка и я изтълкува като съгласие. Дръпна два пъти от цигарата, изгаси я, стана излезе, заключи вратата и тръгна през пасажа. След десетина метра чу звук: стационарният телефон в "кабинета" звънеше. Не се върна, качи се в асансьора, слезе и тръгна към изхода. Някой го повика по име. Хари се обърна. Охранителят му правеше знак да се приближи. Пред него стоеше мъж в синапеножълто палто.

— Този човек ви търси — обясни служителят.

Палтото се обърна. Този тип връхни дрехи често само изглеждат от кашмир. Ала в този случай Хари не вярваше платът да е имитация. Защото го изпъваха широките рамене на мъж с дълги крайници, тъмни очи, тъмна коса и арабска жилка във вените.

— Много по-висок сте, отколкото изглеждате на снимките — отбеляза Тони Лайке, оголи ред ослепително бели едри зъби и протегна ръка.

— Много хубаво кафе — похвали го Тони Лайке съвсем искрено, докато държеше чашата с дългите си изкривени пръсти.

С протягането на ръката Тони поясни, че заболяването му не е заразно. От години страдал от ревматоиден артрит— наследствена болест, която поне го превърнала в достойна конкуренция на метеоролозите.