Ю Несбьо - Леопардът

— Сам съм си господар. Поне засега.

— Чудесно. Споменахте за тъмни епизоди от миналото си. Бихте ли уточнили съвсем накратко за какво става дума?

— Опитах се да убия един тип — без заобикалки отвърна Лайке.

— Аха — Хари се облегна назад. — Защо?

— Защото ме нападна. Твърдеше, че съм му взел гаджето. Всъщност тя нито беше, нито искаше да му е гадже. А и аз не отмъквам чужди гаджета. Имам си достатъчно кандидатки.

— Мм. Хванал ви е и ви е ударил, така ли?

— Какво искате да кажете?

— Просто се опитвам да отгатна защо сте искали да го убиете. Нали така се изразихте?

— Той ми налетя и аз го наръгах с нож. Ако приятелите ми не ме бяха спрели, щях да му видя сметката. Осъдиха ме за нанасяне на тежка телесна повреда. Измъкнах се леко, като се има предвид, че се опитах да го убия.

— Нали осъзнавате, че казаното от вас ви превръща в заподозрян?

— В този случай ли? — Лайке изгледа Хари с недоверие. — Шегувате се, нали? Едва ли разсъждавате толкова елементарно.

— Щом веднъж сте искали да убиете…

— Не само веднъж. Навярно и на вас ви се е искало.

— Навярно?

— В джунглата негрите не се виждат в тъмното. Най-често стреляш напосоки.

— Случвало ли ви се е?

— Да, по време на греховната ми младост. След като излежах присъдата си, завърших курс за сержанти и после заминах за Южна Африка.

— И сте работили като наемен войник там?

— Три години. Събираха ни в ЮАР, но се сражавахме в съседните държави. Там войните не стихват. Има постоянно търсене на наемници, особено на бели. Чернокожите все още ни смятат за по-умни и са по-склонни да се осланят на белите офицери, отколкото на своите.

— Били ли сте в Конго?

— Откъде ви хрумна? — Дясната вежда на Тони Лайке образува ъгъл.

— Наскоро ходих там и затова ви питам.

— По онова време се казваше Заир. Никой не ни обясняваше в коя точно държава се намираме. Навсякъде ми се струваше едно и също — зеленина, докъдето ти стига погледът, после тъмна нощ преди изгрев слънце. Охранявах няколко диамантени мини. Там се научих да разчитам карта само под светлината на челник. Компасът не помага, защото в планините има много метал.

Тони Лайке се облегна на стола. Позата му издаваше спокойствие и липса на страх.

— Като заговорихме за метал, прочетох някъде, че се занимавате с миннодобивна дейност — подхвърли Хари.

— Така е.

— Какъв метал?

— Чували ли сте за колтан?

— Да — кимна Хари. — Използва се при производство на мобилни телефони.

— Именно. И на игрови конзоли. Когато през деветдесетте производството на мобилни телефони рязко се увеличи, моето военно подразделение се намираше на мисии в Североизточно Конго. Там неколцина французи и местни жители бяха започнали да разработват находища на колтан. Използваха деца: караха ги да разкопават с кирки и лопати. Прилича на обикновен камък, но от него се получава тантал — именно този метал се използва в производството на мобилни телефони. Тогава се досетих, че ако си намеря спонсор, ще успея да създам модерна минодобивна фирма и да забогатеем — и аз, и съдружниците ми.

— Така ли стана?

— Не съвсем — засмя се Тони Лайке. — Взех пари назаем, но съдружниците ми се оказаха много лукави и ме прецакаха. Изгубих всичко. Пак взех заем, пак изгубих и пак отначало. По едно време спечелих малко.

— Какво значи "малко"?

— Няколко милиона, колкото да си покрия дълговете. Завързах обаче ценни контакти и името ми се появи в пресата, защото продадох мечките, преди да съм ги застрелял, така да се каже. А това е достатъчно, за да те приемат в средите, където се разиграват големите пари. Там гледат само на колко цифри възлиза състоянието ти. Не ги интересува дали отпред стои плюс, или минус.

Лайке отново избухна в смях — сърдечен, кънтящ смях — и Хари не успя да сдържи усмивката си.

— А сега?

— Сега предстои голямата печалба, защото дойде време колтанът да даде реколта. Да, наистина го повтарям отдавна, но този път е сериозно. За да си платя дълговете, се наложи да си продам акциите от проекта и да ги заменя за опции за купуване. Сега остава да намеря пари да си откупя акциите и отново да стана пълноправен партньор.

— Мм. А парите?

— Все някой ще си даде сметка колко изгодно е да ми заемe пари в замяна на скромен дял. Очаква ни голяма печалба при минимален риск. А всички големи инвестиции вече са направени, включително подкупи на местни служители. Дори разчистихме писта в джунглата, където металът да се товари направо на транспортни самолети и да се прехвърля през Уганда. Печелите ли достатъчно, Хари? Ако искате, ще помисля как и вие да намажете нещо.