Ю Несбьо - Леопардът

— Нещо интересно?

— Може да се каже — Хари прекрачи прага и се опря на стената.

Кая хвана с две ръце ръба на бюрото си и се оттласна от него. Столът ѝ полетя към шкафа с документация. Тя отвори едно чекмедже, извади писмо и го постави пред Хари:

— Реших, че ще те интересува.

— Какво е?

— Снежния човек. Адвокатът му е подал молба да го прехвърлят в болнично заведение по здравословни причини.

Хари седна на ръба на бюрото и прочете писмото.

— Мм. Склеродермия. Болестта прогресира бърз. Надявам се — не прекалено бързо. Той не го заслужава.

Вдигна очи. Кая изглеждаше разтърсена.

— Пралеля ми почина от склеродермия. Ужасна болест.

— И болният в случая е ужасен. Иначе съм напълно съгласен с твърдението, че умението да прощаваш показва какво качество човек си. Аз съм много долнопробна стока.

— Не съм искала да те критикувам.

— Обещавам да се поправя в следващия живот — Хари наведе глава и разтърка тила си. — Ако може да се вярва на индуистите, ще се превърна в бръмбар корояд. Ще стана много добричък корояд.

Вдигна поглед и по вида на Кая разбра, че успешно е пуснал в действие онзи „проклет момчешки чар“, за който говореше Ракел.

— Кая, дойдох с предложение към теб.

— Така ли?

— Да.

Хари си даде сметка колко високопарно звучи гласът му — глас на човек, лишен от способността да прощава, да се съобразява с останалите, да мисли за друго освен за собствените си цели. За пореден път приложи прословутата си техника да убеждава, като изтъкна обратното на желаното. Беше доказала многократно ефективността си.

— Препоръчвам ти да ми откажеш. Обикновено провалям живота на хората, които забърквам в кашите си.

С изненада забеляза как по лицето на Кая плъзна гъста червенина.

— Но ми се струва нередно да предприемам каквото и да е без теб — продължи той. — Не и сега, когато сме на косъм от развръзката.

— Каква развръзка? — Червенината се отдръпна.

— Залавянето на виновника. Отивам при прокурора да издействам заповед за арест.

— А, да… разбира се.

— Разбира се?

— Исках да кажа: кого ще арестуваме? — Тя плъзна стола към бюрото си. — И за какво?

— Убиеца.

— Наистина ли?

Зениците ѝ се разшириха бавно и започнаха да пулсират. Хари знаеше отлично какво се случва с нея. В кръвта ѝ нахлува адреналин в очакване да повали плячката. Арест, койтo ще впишат в автобиографията ѝ. Как би могла да yстои?

— Името на убиеца е Тони Лайке — съобщи Хари.

Цветът се върна по бузите ѝ.

— Звучи ми познато.

— Да, годеник е на дъщерята на…

— Сетих се! На Галтунг. — Тя смръщи вежди. — Имаш ли доказателства?

— Косвени. И някои уличаващи съвпадения.

Зениците ѝ се свиха.

— Това е нашият човек, Кая. Сигурен съм.

— Убеди ме — поиска тя.

Хари долови жаждата в гласа ѝ; свирепото желание да погълне плячката сурова, да чуе основание да вземе най-налудничавото решение в живота си.

Нямаше никакво намерение да я предпазва, защото се нуждаеше от помощта ѝ. Не се сещаше за по-подходяща потенциална любимка на медиите: млада, интелигентна, амбициозна, привлекателна и с чисто досие. Накратко, Кая притежаваше всичко онова, което липсваше у Хари.

Съвременна Жана д'Арк, която Министерството на правосъдието не би посмяло да пожертва на кладата.

Хари си пое дъх и ѝ предаде подробно разговора си с Тони Лайке. Цитира казаното дума по дума. Тази негова способност не спираше да удивява колегите му, но не и него.

— "Ховасхюта", Конго и Люсерен — обобщи Кая, след като го изслуша. — Бил е и на трите места.

— Да. Освен това е посягал на хора и признава, че било с намерението да ги убие.

— Доста силни аргументи, но…

— Силните аргументи идват чак сега. Обаждал се е на Елиас Скуг два дни преди смъртта му.

Зениците ѝ изригнаха като черни слънца.

— Пипнахме го — прошепна тя.

— Значи си с мен?

— Да.

Хари въздъхна.

— Нали осъзнаваш какъв риск поемаш? Дори да съм прав по отношение на Лайке, изобщо не е сигурно, че арестуването му и разрешаването на случая ще са достатъчни да наклонят везните в полза на Хаген. И тогава ще се окажеш на улицата.

— А ти? — Наведе се над бюрото и малките ѝ, остри като на пираня зъби проблеснаха. — Ти защо смяташ, че си струва да поемеш този риск?

— Защото съм изхабен и нямам какво да губя, Кая. Не ме очаква бъдеще в друг отдел, а и КРИПОС няма да ми предложат да се присъединя към тях. Но в твоя случай рискуваш да зачеркнеш възможностите си за професионално издигане.