Ю Несбьо - Леопардът

— Щеше да бъде приятно… — започна Кая и направи кратка пауза.

Бъдеще време в миналото. Аслак Кронгли вече съжали за поканата си.

— … но за жалост тази вечер съм заета.

— Няма проблем. Трябваше да те предупредя по-отрано — усмихна се той и вплете пръсти в буйните си къдрици. — А утре?

— Ами… тези дни програмата ми е доста натоварена, Аслак.

Той кимна.

— Разбира се. Естествено, че си заета. Да не би причината да е мъжът, който току-що излезе от кабинета ти?

— Не, вече имам друг шеф.

— Не говоря за шефове.

— А за какво?

— Нали ми призна, че си влюбена в полицай. А този тип те убеди да му помогнеш, без да си мръдне пръста. За разлика от мен.

— Луд ли си? Не съм влюбена в него! Просто… онази вечер попрекалих с виното.

Кая се засмя сконфузено. По врата и лицето ѝ плъзна червенина.

— Добре де — Кронгли допи кафето си. — Ще се поразходя из големия студен град. Все ще намеря какво да правя: има музеи, барове…

— Да, възползвай се от случая.

Той повдигна едната си вежда. В погледа му се четеше желание да ридае и да се смее с цяло гърло. Така гледаше Евен преди смъртта си.

Кая го изпрати. Той ѝ подаде ръка, а тя, без да помисли, изтърси:

— Обади ми се, ако ти стане самотно. Ще се опитам да се измъкна.

Изтълкува усмивката му като признателност, задето му поднесе възможност да отклони предложението ѝ или поне да не се възползва от него.

Докато пътуваше в асансьора към шестия етаж, Кая си припомни думите му."… без да си мръдне пръстта". Колко ли време бе подслушвал Кронгли на вратата?

В един телефонът пред Кая звънна.

— Най-сетне се сдобих със синя бланка. Готова ли си? — попита Хари.

— Да — сърцето ѝ се разблъска.

— Жилетка?

— Жилетка и оръжие.

— За оръжията отговаря отряд "Делта". Чака ни пред гаража, трябва само да слезем. Ако обичаш, вземи синята бланка от рафта ми.

— Разбрано.

Десет минути по-късно вече пътуваха в синия дванайсетместен микробус на запад през центъра на Осло. Хари въведе Кая в ситуацията. Преди половин час се обадил в офис сградата, където Лайке държал помещение под наем, и оттам му обяснили, че днес Тони работи от къщи. Хари позвънил на стационарния телефон в дома на Лайке на "Холмен". Тони вдигнал, а Хари затворил веднага. Хари държеше ръководител на операцията да бъде агент Милано — смугъл, набит мъж с рунтави вежди, който въпреки името си нямаше капка италианска кръв във вените си.

Минаха през тунела "Ибсен". Светли правоъгълници заиграха по каските и защитните забрала на осмината полицаи, изпаднали сякаш в дълбока медитация.

Кая и Хари се возеха отзад, той — в черно яке с жълт надпис ПОЛИЦИЯ на гърдите и на гърба. Извади револвера си да провери дали във всички гнезда има патрони.

— Осем души от "Делта" и сок-машина — обобщи Кая, като визираше въртящия се син буркан върху покрива на микробуса. — Не ти ли се струва прекалено?

— Нали това е целта — напомни Хари. — Ако искаме да се разшуми около акцията ни, трябва да вдигнем градуса на купона.

— Намекна ли на журналистите?

Хари я погледна.

— Нали каза, че искаш да предизвикаш сензация — оправда се тя. — Надушат ли предстоящия арест на знаменитост като Тони Лайке, и то за убийството на Марит Улсен, ще довтасат веднага, пък ако ще междувременно да се ражда принцеса.

— Ами годеницата му? — попита Хари. — Или майка му? И те ли трябва да попаднат във вестниците и в телевизионните репортажи?

С рязко движение Хари щракна обратно барабана.

— А как ще вдигнем градуса на купона?

— Журналистите ще дойдат след ареста — обясни Хари. — Ще разпитват съседите, минувачите, нас. Ще разберат какво грандиозно шоу се е разиграло. Това ще бъде достатъчно. Хем няма да навредим на невинни хора, хем случаят ще лъсне на първите страници.

Сенките в следващия тунел плъзнаха по лицата им. Кая погледна крадешком Хари. Той се взираше в трамвайната спирка, покрай която минаха, със страдалческо, безпомощно изражение. Прииска ѝ се да докосне ръката му, ди му каже нещо успокоително — каквото и да е, само да се поразведри. Погледна ръката му: стискаше конвулсивно револвера, все едно оръжието е единственото, което има. Не можеше да продължава така: назряваше голямо събитие. Нещо сериозно.

Изкачваха се все по-нагоре. Градът остана долу, в краката им. Пресякоха прелез. Веднага след тях спуснаха бариерата.

Пристигнаха на улица "Холмен".

— Кой идва с мен на входната врата, Милано? — извика Хари към предната част на микробуса.