Ю Несбьо - Леопардът

— Нали знаеш какво представлява координирането на дейността между КРИПОС и криминалистите? Предаваш съобщения, свикваш оперативки, разпращаш рапорти.

— Все пак те повишиха — настоя Хари. — Очаква те ново начало.

— Знаеш ли какво си мисля? — изсумтя презрително Бьорн. — Според мен Белман ме премести на друго място, за да ме държи на дистанция и да не получавам информация от първа ръка, защото подозира, че сдобия ли се с такава информация, веднага ще я споделя с теб.

— Греши — отбеляза Хари и застана точно пред криминалния експерт.

— Какво става, Хари? — Бьорн Холм премига два пъти.

— И аз това питам: какво става? — В гласа на Хари затрептяха гневни металически нотки. — Какво, дявол да го вземе, търсиш в кабинета, Бьорн? Нали вече изнесе целия си багаж оттук!

— Как какво? Дойдох да си я взема.

Той показа книгата.

— Нали обеща да я оставиш на рецепцията, Хари?

Биографията на Ханк Уилямс.

Хари усети как червенина облива лицето му.

— Мм.

— Мм — изимитира го Бьорн.

— Бях я натоварил в количката заедно с други дребни неща — обясни Хари. — Но се върнахме. Забравил съм да ти я оставя на рецепцията.

— Добре. А сега може ли да си вървя?

Хари отстъпи встрани, а Бьорн, сипейки ругатни, се отправи към другия край на коридора с отекващи стъпки Хари влезе в кабинета и се отпусна в стола.

Огледа се.

Разтвори бележника със записките си. По време на разговора с Тони Лайке не записа нищо, изобличаващо го в престъпленията. Провери дали някой не е ровил в чекмеджетата на бюрото му. Всичко си стоеше непокътнато. Не сбърка ли? Можеше ли да се надява Холм да не е изпял всичко на Белман?

Погледна си часовника. Дано новата прокурорка се справи бързо. Натисна произволен клавиш и екранът се пробуди. Излезе последното му търсене в Гугъл. В полетою пишеше "Тони Лайке".

— И така… — подхвана Аслак Кронгли, докато въртеше чашата с кафе в ръка.

Малката чашка приличаше на поставка за яйце в лапите му. Кая седна срещу него до прозореца. Столовата в Главното управление се намираше на последния етаж и представляваше съвсем стандартна норвежка столова — ще рече просторна, светла и чиста, но не дотам уютна, та посетителите да се заседяват по-дълго от необходимото. Най-голямото предимство на помещението беше гледката към града, но тя явно не вълнуваше особено Кронгли.

— Прегледах книгите за гости в хижите от околността, където няма хижар — продължи той. — Само двама души са посочили къде е следващата им спирка по маршрута. Това са Шарлоте Лол и Иска Пелър. Вечерта преди "Ховасхюта" са нощували в "Тюнвегхюта".

— Това вече го знаем.

— Да. Разполагам с още малко информация, която може да се окаже интересна за теб.

— Да чуя?

— Говорих по телефона с възрастна двойка, нощували в "Тюнвегхюта" заедно с Лол и Пелър. През онази вечер в хижата се отбил мъж, хапнал малко, преоблякъл си чиста риза и продължил на югозапад въпреки гъстия мрак Единствената хижа в тази посока е "Ховасхюта".

— А този мъж…

— Видели го съвсем бегло. Държал се дистанцирано и гледал да не се набива на очи. Не си свалил нито шапката — черна балаклава, нито старите скиорски очила. Даже докато се преобличал, останал с тях. Старицата си помислила, че навярно мъжът има белези от удари.

— Защо?

— Просто ѝ хрумнало. Възможно е, разбира се, мъжът пътьом да е променил посоката на маршрута си и да е отседнал в друга хижа.

— Да — кимна Кая и погледна часовника.

— Случайно да сте получили сигнал от очевидци?

— Не.

— Отговорът ти ми прозвуча като "да".

Кая погледна бързо Аслак Кронгли, а той веднага вдигна отбранително ръце пред гърдите си:

— Какъв съм аз да разпитвам? Глупав селяк, дошъл в града! Извинявай, случаят не ме засяга.

— Не се притеснявай.

Забиха поглед в чашите с кафе.

— Още нещо интересно за мен? — попита Кая.

— Знам, че по-късно ще съжалявам — подхвана Кронгли, а в очите му пак се появи безгласен смях.

Кая веднага се досети в каква посока ще тръгне разговорът. Да, Кронгли действително щеше да остане разочарован.

— Тази вечер ще нощувам в "Плаза" и се питам дали би искала да вечеряме заедно в хотелския ресторант.

Изражението му ѝ подсказа, че нейното е доста красноречиво.

— Не познавам никого в града — оправда се той и устните му се разтеглиха в гримаса — жалко подобие на подкупваща усмивка. — Освен бившата ми съпруга, но нея нямам желание да я виждам.