Ю Несбьо - Леопардът

— Честно казано, очаквах старши инспекторите да работят в по-уютни кабинети. Тук ми се струва прекалено горещо.

— В съседното помещение се намират парните котли на затвора— Хари отпи от кафето си. — И така, казвате, сутринта сте прочели за случая в "Афтенпостен".

— Да, докато закусвах. Да си призная, приседна ми.

— Защо?

Лайке се понамести в стола, както пилотите от "Формула 1", докато заемат най-удобната поза на седалката в болида.

— Моля казаното от мен да си остане между нас.

— Кои сме "ние"?

— Между мен и полицията. А за предпочитане — между нас двамата.

Хари се надяваше гласът му да не издаде какво въодушевление изпитва:

— И каква е причината?

— Не искам да става публично достояние, че съм нощувал в "Ховасхюта", където същата вечер отседна и депутатката Марит Улсен. Заради предстоящата сватба медиите непрекъснато бълват клюки за мен. Ако свържете името ми с убийство, ще избухне скандал. Журналистите веднага ще раздухат историята и из жълтите вестници ще плъзнат подробности от миналото ми, които предпочитам да останат погребани завинаги.

— Разбирам — невинно кимна Хари. — Ще се наложи да премисля някои съображения, затова не ви обещавам нищо. Но в момента не провеждам разпит, а неофициален разговор. Нямам навика да захранвам журналистите с информация от подобни срещи.

— И няма да споделяте думите ми с моите… близки?

— Само при наличието на сериозни основания. Щом толкова се страхувате някой да не узнае за идването ви в полицията, защо изобщо дойдохте?

— Призовахте всички, нощували в хижата, да се свържат с вас. Като съвестен гражданин съм длъжен да се отзова, нали? — Той погледна въпросително Хари. После направи физиономия. — Изплаших се! Това е истината. Разбрах, че хората, отседнали през онази нощ в хижата, — се намират в опасност. Качих се в колата и веднага дойдох.

— През последните дни имали ли сте обезпокоителни преживявания?

— Не — отвърна малко замислено Тони Лайке. — Ако изключим, че преди няколко дни ми разбиха мазето. Май трябва да си сложа аларма.

— Обадихте ли се в полицията?

— Не, откраднат е само един велосипед.

— Да не би да смятате, че серийните убийци припечелват допълнително с кражба на велосипеди?

Лайке се изсмя и кимна. Усмихна се не като човек, сконфузен от глупава реплика, а с подкупващата усмивка, която казва „хвана ме натясно, приятел“: признание от мъж, свикнал да побеждава.

— Защо потърсихте точно мен? — попита Хари.

— Във вестника пише, че вие разследвате случая. Освен това се надявах показанията ми да не се разчуват и ми се стори най-логично да търся контакт с началството.

— Аз не съм началството, Лайке.

— В "Афтенпостен" пише друго.

Хари поглади подутата си челюст. Още не си бе изградил окончателно мнение за Тони Лайке. Мъж с грижливо поддържан външен вид и леко хулигански чар. Прилича на хокеист от реклама на бельо, която Хари видя наскоpo. Тони Лайке сякаш се опитваше да изглежда безгрижен и лекомислен, но в държането му прозираше прямота и емоционалност. А вероятно беше обратното: придаваше си вид на чувствителен човек, докато всъщност изповядваше доста по-цинична житейска философия.

— Защо отседнахте в "Ховасхюта", Лайке?

— Ходих да карам ски.

— Сам?

— Да. Бях прекарал няколко доста напрегнати работни дни и се нуждаех от отдушник. Често бродя из Юстаусе и Халингскарве. Отсядам в хижи. Може да се каже, че това е моят район.

— Тогава защо не си купите къща там?

— Там, където искам да си купя, строежите са забранени. Територията е обявена за национален парк.

— Защо годеницата ви не дойде с вас? Не обича ли да кара ски?

— Лене ли? Тя… — Лайке отпи от кафето — не че толкова му се пиеше, колкото да си осигури малка пауза за размисъл. Тази хитрост не убягна на Хари, — Аз… ние… — погледна Хари малко отчаяно, сякаш го молеше за помощ.

Старши инспекторът обаче остана безмълвен.

— Проклятие! Никакви журналисти, нали?

Хари нито потвърди, нито отрече.

— Добре — кимна Лайке, все едно е получил нужното уверение. — Имах нужда да подишам спокойно, да се махна за малко. Да поразмисля. Годеж, женитба… Това са сериозни решения в живота на всеки човек. А аз мисля най-добре, когато се уединя. Особено в планината.

— И тази кратка почивка ви се е отразила добре, така ли?

— Да — Лайке пак оголи безупречните си зъби.

— Помните ли другите гости в хижата?

— С Марит Улсен изпихме по чаша червено вино. Не знаех, че е депутат. Тя ми каза.