Ю Несбьо - Леопардът

— Как се казва жената?

— Тепърва ще се опитаме да установим самоличността ѝ. Първо трябва да уведомим близките ѝ.

— Но не изключвате…

— На този етап не изключвам нищо, Йендем. Пресслужбата ще разпрати съобщение до медиите.

Хари се качи в колата, където Кая вече бе запалила двигателя, а Беате — седнала отзад. Поеха бавно по улицата, а зад тях продължиха да проблясват светкавици на фотоапарати.

— Е? — подхвана Беате Льон и се наведе между двете предни седалки. — Още не сте ми обяснили как ви хрумна да търсите тялото на Аделе Ветлесен точно тук.

— Съвсем проста дедуктивна логика — отвърна Хари.

— Разбира се — как не се сетих?! — въздъхна Беате.

— Срамота е, че не ми хрумна по-рано. Толкова време си блъсках главата защо убиецът си е направил труда да ходи до стара въжарница само за да вземе оттам въже, което — за разлика от купешко — веднага ще ни насочи към мястото, откъдето го е взел. За отговора на този въпрос — впрочем съвсем очевиден — ме подсети дълбоко африканско езеро. Убиецът се е намирал близо до въжарницата по някаква работа, за която му е дотрябвало въже. Влязъл е, взел е едно, използвал е част от него, а по-късно е намерил приложение на остатъка — примка около врата на Марит Улсен. В района го е довела необходимостта да се отърве от друго тяло — на Аделе Ветлесен. Спомнете си думите на ленсман Скай: този край на езерото е най-дълбок. Убиецът е напълнил панталона ѝ с камъни и е усукал въжето около кръста и крачолите ѝ, а после я е хвърлил през борда.

— Откъде знаеш, че е била мъртва, преди да я донесе тук? Може да я е удавил.

— По шията ѝ имаше голяма порезна рана. Очаквам аутопсията да покаже липса на вода в дробовете ѝ.

— И наличие на кетаномин в кръвта като при Шарлоте и Боргни.

— Значи, този кетаномин представлява бързодействащо упойващо средство. Странно, за пръв път чувам за него — призна Хари.

— Не е никак странно. Кетаноминът е стар евтин аналог на кеталара, който се използва в анестезиологията. Предпочитат го, защото не повлиява самостоятелното дишане на пациента. През деветдесетте години в страните от ЕС и Норвегия забраниха употребата на кетаномина заради тежките странични ефекти. В момента може да се купи само в страни от Третия свят. КРИПОС възлагаха много надежди на тази следа, но не стигнаха доникъде.

Четирийсет минути по-късно спряха пред Отдела по експертно-криминалната дейност да оставят Беате. Хари даде знак на Кая да изчака и слезе да поговори с Беате на четири очи.

— Искам да те питам нещо.

— Кажи — Беате разтърка ръце и потръпна от студ.

— Защо не изпрати Бьорн на предполагаемото местопрестъпление, а дойде ти?

— Белман му възложи специална задача.

— Каква? Да измие тоалетните?

— Не, да координира сътрудничеството между криминалните експерти и КРИПОС.

— Какво? — повдигна вежди Хари. — Повишил го е?

— Бьорн отдавна заслужава повишение — сви рамене Беате. — Време беше да го получи. Нещо друго?

— Няма.

— Лека вечер.

— И на теб. Или, впрочем, чакай малко. Нали помниш, че ти се обадих с молбата да предадеш на Белман информацията за намереното въже? Кога му го каза?

— Ти ми се обади през нощта и аз изчаках до сутринта. Защо питаш?

— Просто така. Нищо конкретно.

Качи се в колата. Кая тъкмо прибираше телефона в джоба на якето си.

— На сайта на "Афтенпостен" вече са пуснали информация за намерения труп в езерото.

— Вече?

— Публикували са и голяма твоя снимка с имената ти, а отдолу пише, че оглавяваш разследването. И, разбира се, авторите на статията напомнят за другите убийства и търсят евентуална връзка.

— Аха. Гладна ли си?

— Да.

— Някаква планове за вечерта? Ако нямаш, ще те водя на ресторант.

— Чудесно! Къде?

— В "Екеберг".

— Уау! На луксозно място. Защо точно там?

— Наскоро един приятел ми припомни стара история от ресторанта.

— Каква?

— Нищо особено, тийнейджърска работа…

— Сериозно? Разкажи!

Хари се засмя под нос. Докато пътуваха към центъра, а после — нагоре към възвишението Екеберг, Хари разказа на Кая за Килър Куин — кралицата на ресторанта, някога най-великолепния представител на функционалисткия стил в столичната архитектура. След скорошната реконструкция ресторантът си възвърна някогашния блясък.

— През осемдесетте "Екеберг" се намираше в плачевно състояние и хората го бяха отписали. Превърна се в танцов локал — сборище на пияници, които канят жените на танц, като им обръщат чашите, а после започват да тътрузят крака по дансинга и да се подпират, за да не паднат.