Ю Несбьо - Леопардът

Без да пита, той метна ските ѝ на рамо и тръгна към джипа.

— Уговорих се с иконома на хижата да ви закара дотам, Казва се Од Ютму. Няма проблем, нали?

— Няма, разбира се — доволно го увери Кая.

Това ѝ спестяваше дежурните обяснения защо полицията в Осло неочаквано е решила да се занимае с жена, изчезнала от Драмен.

Кронгли я закара до хотела на петстотин метра от гарата. Върху заснежената рампа пред входа стоеше мъж, възседнал жълта моторна шейна. Носеше червен гащеризон, кожена шапка с наушници, шал на устата и големи очила. Вдигна ги на челото си и промърмори името си. Кая забеляза, че над едното му око се спуска белезникава прозрачна ципа. Другото я изгледа без стеснение от глава до пети. Непознатият имаше стойка и тяло на младеж, но лицето му беше силно състарено.

— Кая — представи се тя. — Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо.

— За това ми плащат — отвърна Од Ютму, погледна си часовника, свали си шала от устата и се изплю, а над зъбите му, потъмнели от дъвчене на тютюн, проблесна шина. Храчката му образува черна звезда върху леда. — Дано да си успяла да хапнеш нещо и да отидеш до тоалетната.

Кая се засмя, но Ютму веднага възседна шейната и ѝ обърна гръб.

Тя погледна Кронгли, който през това време бе пъхнал ските и щеките ѝ под ластичните колани, където се намираха ските на Ютму, сноп с нещо червено, напомнящи шашки динамит, и пушка с оптичен мерник. Ленсманът сви рамене и пак се усмихна по момчешки:

— Успех, дано да намер…

Ревът на двигателя заглуши останалата част от думите му. Кая побърза да се качи. За нейно облекчение имаше дръжка, за която да се хване, и не се налагаше да прегръща белоокия старец през кръста. Около тях се разнесе изгорял газ и шейната потегли рязко. Ютму стоеше приклекнал върху седалката и с помощта на тежестта си направляваше превозното средство покрай хотела, върху снежна пряспа, по първото възвишение. От върха се откриваше изглед на север. Под нозете на Кая се разстилаше безбрежно бяло море. Ютму се обърна и я погледна въпросително. Тя кимна — да, всичко е наред. Той подаде още газ. Кая се обърна и видя как зад тях се вдигна снежна пушилка, а къщите изчезнаха. Често бе чувала хората да обясняват, че заснежените местности им приличат на пустиня. Това ѝ напомни дните и нощите, прекарани с Евен на платноходката му.

Моторната шейна прорязваше необятната пустош. Снегът и вятърът заедно бяха размили контурите, изгладили разликите и превърнали всичко в еднородна морска повърхност, където голямата планина Халингскарве се издигаше като застрашителна чудовищна вълна. Мекотата на снега и тежестта на шейната приглушаваха всички движения. Кая разтърка внимателно носа и бузите си, за да се увери, че са добре кръвоснабдени. Беше виждала с очите си какво причиняват на човешкото лице дори сравнително леки измръзвания. Монотонното бръмчене на двигателя и успокояващото еднообразие в пейзажа ѝ подействаха приспивно и тя се сепна, когато двигателят изведнъж замлъкна и шейната спря. Погледна си часовника. Първо предположи, че двигателят се е повредил на четирийсет и пет минути път от цивилизацията. И то с кола. А със ски? Три часа? Пет? Не би могли да предположи. Ютму скочи от моторната шейна и свали ските.

— Д а не би да… — подхвана тя, но млъкна, защото Ютму се изправи и посочи малката падина, пред която бяха спрели.

— „Ховасхюта“ — обяви той.

Кая присви очи зад очилата. Наистина — в ниското между скалите се виждаше малка тъмна хижа.

— Защо не отидем дотам с шей…

— Защото хората са идиоти и трябва да се промъкваме дотам на пръсти.

— Да се промъкваме ли? — учуди се Кая и побърза да си сложи ските.

Той показа с щека към скалите:

— Ако тръгнеш с шейна през толкова тясна долина, звукът се разнася като ехо, а нестабилният, още хлабав сняг…

— Образува се лавина — досети се Кая.

Спомни си какво ѝ бе разказал баща ѝ след един поход в Алпите: по време на Втората световна война шейсет хиляди войници изгубили живота си там заради лавини, като повечето от снежните срутвания били причинени от звуковите вълни на артилерийския огън.

Ютму спря за миг и я погледна.

— Великите еколози от града си въобразяват, че постъпват умно, като разполагат хижите на завет. Въпрос на време е снегът да помете и тази.

— Защо "и тази"? — не разбра Кая.

— Построиха "Ховасхюта" преди едва три години. За пръв път оттогава тази зима паднаха големи количества сняг, а се очакват още по-опасни лавини.