Ю Несбьо - Леопардът

— Нека не забравяме, че Аделе Ветлесен е заминала за страна, която не се смята за особено цивилизована — инспекторът разпери ръце: — хути, тути, какви още бяха? Бият се с мачете. Два милиона жертви. Нали се сещате?

Хари забеляза, че Кая затвори очи, докато инспекторът с нравоучителен тон на училищен директор и множество вмъкнати подчинени изречения обясняваше колко нищожна стойност има човешкият живот в Африка, където търговията с хора не е непознато явление. На теория било възможно местните да са отвлекли Аделе и да са я принудили да напише картичката под тяхна диктовка. Чернокожите навярно биха дали годишната си заплата за млада руса норвежка.

Хари се съсредоточи върху картичката, стараейки се да игнорира гласа на "тиквата". Конусовиден планински връх, обвит в облак.

Вдигна глава, защото старши инспекторът с незапомнящото се име се изкашля.

— Е, понякога ги разбирам — добави той и се усмихна съзаклятнически на Хари.

Хари стана с обяснението, че ги чака много работа в Осло. Помоли колегата си да сканира и изпрати по имейл пощенската картичка.

— На графолог ли? — попита видимо раздразнен старши инспекторът, оглеждайки адреса, който Кая му написа.

— Не, на вулканолог — поясни Хари. — Искам да му изпратите снимката от картичката с молба да идентифицира планината.

— Да идентифицира планината ли?

— Този специалист проявява особено задълбочен интерес към материята. Пътувал е къде ли не и е виждал десетки вулкани.

Старши инспекторът сви рамене и кимна. Изпрати ги до входната врата. Хари го попита проверили ли са какви разговори е водила Аделе по мобилния си телефон след заминаването си от Норвегия.

— Знаем си работата, Хуле. Никакви изходящи повиквания. Но сигурно можете да си представите какво мобилно покритие има в държава като Руанда…

— Всъщност не мога. Все пак не съм ходил там.

— Пощенска картичка! — простена Кая, когато се върнаха при цивилния автомобил, отпуснат им от Главното управление. — Самолетен билет и нощувка в Руанда! Защо твоят компютърен маниак от Берген не успя да ни го каже, та изгубихме половин ден в шибания Драмен?

— А аз очаквах настроението ти да се повиши — Хари отключи колата. — Сдоби се с нов обожател, а и има надежда Аделе да е още жива.

— Да не би твоето настроение да се е повишило?

— Искаш ли ти да караш?

— Да!

Изненадващо видеокамерите по пътя не ги заснеха за превишена скорост. Стигнаха в Осло за двайсетина минути.

Разбраха се първо да пренесат по-леките предмети, канцеларските принадлежности и чекмеджетата в Главното управление и да оставят по-тежките неща за следващия ден. Натовариха ги на същата количка, каквато използваха, за да ги внесат в импровизирания кабинет.

— Хари, дадоха ли ти кабинет? — попита Кая. Бяха пресекли половината от пасажа и гласът ѝ отекна.

— Ще оставим всичко в твоя — поклати глава Хари.

— Поиска ли да ти дадат кабинет? — Кая спря.

Хари обаче продължи нататък.

— Хари!

Той спря.

— Попита ме за баща ми.

— Не исках да…

— Няма нищо. Не му остава много. След това пак за минавам. Просто…

— Какво?

— Чувала ли си за Обществото на мъртвите полицаи?

— Какво представлява?

— Състои се от мои колеги, на които много държах. Не знам дали им дължа нещо, но те са моят корен.

— Какво?

— Те са всичко, което имам, Кая. Намирам причина да съм лоялен единствено към тях.

— Към някакъв отдел?

Хари пак тръгна.

— Знам. Ще ми мине. Животът продължава. С някои преустройства. Стените са пропити с истории, но идва време тези стени да се съборят. Ти и връстниците ти ще напишете нови истории, Кая.

— Пиян ли си?

— Не — засмя се Хари. — Просто съм съкрушен. Скапан. И това е съвсем нормално.

Телефонът му звънна. Обади се Бьорн.

— Оставих биографията на Ханк Уилямс върху бюрото ми — съобщи той.

— Взех я. У мен е.

— Какво е това ехо? Да не си в църква?

— Не, в пасажа.

— Там има ли обхват?

— Явно имаме по-добра мобилна мрежа от Руанда. Ще оставя книгата на рецепцията.

— Днес за втори път чувам за Руанда и за мобилните телефони там. Кажи на колегите, че утре ще си взема книгата.

— Какво си чул за Руанда?

— Беате спомена нещо за колтан. Нали намерихме следи от този метал по зъбите на двете жени с прободни рани в устата.

— Терминатор.

— Какво?!

— Нищо. Какво общо има това с Руанда?

— Колтанът се използва за производство на мобилни телефони. Рядко срещан метал е. Почти всички залежи на колтан се намират в Конго, и то не къде да е, а във военната зона. Там цари пълен хаос и находчивите бизнесмени събират ценния метал, натоварват го на кораби и го пренасят в Руанда.