Ю Несбьо - Леопардът

— Явно се е съобразила е молбата ти. Издаде те не тя, а ленсманът от Ютре Енебак, Хари.

Старши инспекторът забели очи и изруга под нос.

Хаген плесна е ръце и звукът отекна сухо между стените:

— Затова съм длъжен да ви наредя незабавно да прекратите всякакви оперативно-издирвателни действия. Имате четирийсет и осем часа да изпразните кабинета. Гомен насай [43] Гомен насай (яп.) — Съжалявам. — Бел. прев. .

Хари, Кая и Бьорн Холм се спогледаха, докато желязната врата се затваряше, а бързите стъпки на Хаген отекваха в пасажа.

— Четирийсет и осем часа — наруши пръв мълчанието, Бьорн. — Някой иска ли кафе?

Хари ритна кошчето за смет, то се удари в стената, а скромното му съдържание — няколко смачкани листа — се пръсна по пода. После кошчето се претърколи обратно към Хари.

— Ще бъда в Държавната болница, ако ви потрябвам — каза той и тръгна към вратата.

Хари премести твърдия дървен стол до прозореца, разтвори вестника и се заслуша в равномерното дишане на баща си. На страницата с обяви известия за предстоящи сватби се мъдреха редом до некролози. Отляво бяха публикувани снимки от погребението на Марит Улсен: премиерът — сериозен, със скръбно изражение, съпартийците ѝ — облечени в черно, а вдовецът Расмус Улсен криеше мъката си зад чифт огромни очила, които никак не му подхождаха. Отдясно бе поместено обявление, че напролет дъщерята на известен собственик на корабно дружество — Лене — ще се бракосъчетае със своя любим Тони. Обявата, придружена със снимки на най-изтъкнатите гости на сватбеното тържество, съдържаше и уточнението, че всички гости ще пътуват до Сен Тропе. На последната страница от вестника имаше информация кога ще залезе слънцето в Осло: точно в 16.58. Хари си погледна часовника и установи, че в момента слънцето залязва зад ниските облаци, които не пропускаха нито дъжд, нито сняг. Загледа се в светлините от къщите по склоновете на възвишенията, ограждащи някогашния вулкан. Мисълта, че някой ден кратерът му ще се разтвори, ще ги погълне и ще заличи следите от онова, което в момента представлява благоустроен, добре организиран град с дъх на лека меланхолия, му подейства някак освобождаващо.

Четирийсет и осем часа. Защо? За да се изнесат от временния си щаб, им трябваха не повече от два. Хари отвори очи и внимателно обмисли положението от всички гледни точки. Добави подробен "доклад" към личната картотека в главата си.

Две жени, убити по идентичен начин, задушили се в собствената си кръв и инжектирани с кетаномин. Трета жена, обесена от трамплин на въже, взето от стара въжарница. Мъж, удавил се във ваната в дома си. Анализираните данни сочеха, че всички жертви са се намирали в една и съща хижа по едно и също време. Хари все още нямаше информация за другите туристи, отседнали там през въпросната нощ, и не го осеняваше никакво предположение какви мотиви са движили убиеца и какво се е случило в "Ховасхюта" през онова денонощие. Разполагаше единствено със следствието, но липсваше причината. Разследването се намираше в задънена улица.

— Хари…

Обърна се. Баща му се бе събудил. Днес Улав Хуле изглеждаше поукрепнал, ала по-свежият му вид вероятно се дължеше на розовината по бузите му и на трескавия пламък в очите. Хари стана и премести стола до леглото му.

— Отдавна ли си тук?

— От десетина минути — излъга Хари.

— Поспах си добре. Сънувах хубави неща.

— Личи си. Изглеждаш много отпочинал, все едно ей-сега ще станеш и ще хукнеш навън.

Хари пооправи възглавницата му. Бащата не се възпротиви, макар че му беше съвсем удобна и не се нуждаеше от наместване.

— Какво е положението с къщата?

— Отлично. Ще живее вечно.

— Добре. Искам да поговорим, Хари.

— Мм.

— Вече си зрял мъж. Ще ме изгубиш по най-естествения начин. Така трябва да бъде, а не както се раздели с майка си. Тогава едва не полудя.

— Така ли? — Хари приглади калъфката.

— Опустоши всичко в стаята си. Крещеше, че ще убиеш лекарите и онези, които са я заразили, искаше да убиеш дори мен, сигурно защото не бях открил болестта ѝ по-рано. Беше преизпълнен с любов.

— Искаш да кажеш: с омраза.

— Не, с любов. Това са двете страни на една и съща монета. Всичко започва от любовта. Омразата се появява впоследствие. Винаги съм си мислел, че смъртта на майка ти те тласна към алкохола. Или по-скоро обичта ти към нея.

— Любовта е машина за убийства — промърмори Хари.

— Какво?

— Един човек ми го каза.

— От всички желания на майка ти не изпълних само едно: да ѝ помогна, когато наближи да си отиде.