Ю Несбьо - Леопардът

Той беше облечен в бял гащеризон, покриващ цялото му тяло. Свали бялата си шапка и се отпусна на един стол. После погледна Кулбьорнсен и промърмори местна ругатня.

— Е? — попита началникът.

— Прав е — лаборантът кимна към Хари. — Мъжът горе е бил залепен за дъното на ваната със секундно лепило.

— Бил е залепен ли? — Едната вежда на Кулбьорнсен се повдигна, а другата образува V. — Защо използваш страдателен залог? Не избързваш ли с извода, че Елиас Скуг не го е направил сам?

— И е пуснал крана да тече едва-едва, за да се удави по най-бавния и мъчителен начин? — попита Хари. — И всичко това, след като си е залепил устата с тиксо, за да не вика?

— Ще ви кажа кога можете да се намесите в разговора, Ослo — сряза го Кулбьорнсен с тънка усмивка.

— Залепен е от главата до петите — продължи експертът. — Задната част на главата му е избръсната и намазана обилно с лепило. Същото важи за раменете, гърба, бедрата, ръцете, краката. С други думи…

— … след като убиецът е намазал тялото на Елиас с лепило, е изчакал лепилото да се втвърди, после е развил крана съвсем малко и е обрекъл Елиас на бавна смърт. Елиас е започнал битката си с времето и със смъртта. Водата се е покачвала бавно, а силите му са се топели секунда след секунда. Ала ужасът пред лицето на смъртта му е вдъхнал сила да направи последен, отчаян опит да се измъкне. И е успял. Отлепил е по-силния си крак от дъното на ваната. Десния крак. Изтръгнал го е от кожата, която, както се вижда, е останала залепена за ваната, и е започнал да удря по дъното, за да привлече вниманието на хазяйката от долния етаж, докато кръвта му е шуртяла. Жената наистина чула тропот.

Хари посочи кухнята, където Кая се опитваше да успокои старицата. Чуваха се ридания.

— Но разтълкувала шума погрешно. Помислила си, че наемателят си е довел мацка…

Хари погледна Кулбьорнсен. Пребледнял, инспекторат изобщо не възнамеряваше да го прекъсва.

— А междувременно Елиас е губел кръв. Много кръв. Отлепена е била цялата кожа на прасеца му. Умората го е прекършила и накрая се е предал. Вероятно е бил в безсъзнание от кръвозагубата, когато водата е стигнала до ноздрите му. — Хари погледна Кулбьорнсен. — Или не, кой знае.

Адамовата ябълка на ставангерския инспектор подскочи нагоре.

Хари заби поглед в празната си чаша.

— С полицай Сулнес ви благодарим за гостоприемството. Време е да се прибираме в Осло. Ако имате въпроси, свържете се с мен на този номер.

Хари го написа в празното поле на вестник, откъсна го и го бутна към Кулбьорнсен. После стана.

— Но… — Кулбьорнсен също се изправи.

Хари стърчеше с двайсет сантиметра над него.

— Защо търсихте Елиас Скуг?

— За да го спасим — отвърна Хари и си закопча палтото.

— В какво е бил замесен? Чакайте, Хуле, трябва да изясним нещата.

В заповедната форма, често употребявана от Кулбьорнсен, вече липсваше предишната острота.

— Убеден съм, че вие тук сте напълно способни да стигнете до обяснението — Хари се приближи до кухнята и даде знак на Кая да се приготвя за тръгване. — Ако изпитвате затруднения, свържете се с КРИПОС. Ако трябва, поздравете Микаел Белман от мен.

— От какво искахте да спасите Елиас Скуг?

— От онова, от което не успяхме да го спасим.

В таксито на път за летището Хари гледаше как дъждът се сипе върху зелените поляни. Кая не продума. Хари ѝ беше благодарен за мълчанието.

Хари и Кая влязоха в топлия влажен кабинет. Посрещна ги Гюнар Хаген, настанил се в стола на Хари. Бьорн Холм седеше зад Хаген. Сви рамене и с мимика показа на колегите си, че няма представа какво е намислил шефът.

— Ставангер, а? — Хаген се изправи.

— Да — потвърди Хари. — Ама не ставайте, шефе.

— Това е твоят стол, а и няма да стоя дълго.

— Така ли?

Хари предчувстваше лоши новини. Не просто лоши, а съдбоносни: никой началник не прекосява пасажа до "Бутдсен", за да съобщи на подчинен, че бланката за командировъчни е попълнена погрешно.

В стаята единствено Холм остана седнал.

— За мое огромно съжаление трябва да ви кажа, че КРИПОС са разкрили тайното ни разследване. Не ми остава друго, освен да го прекратя.

Възцари се мълчание. Хари чуваше бумтенето на котлите в съседното помещение. Хаген обходи присъстващите с поглед. Очите му се спряха върху Хари:

— Принуден съм да сложа край. Предупредих ви, че трябва да работите при пълна секретност.

— Да, затова помолих Беате Льон да осведоми КРИПOC за въжарницата, а тя ми обеща да представи находката като заслуга на специалист от Отдела по експертно-криминална дейност.