Ю Несбьо - Леопардът

— Истинско свърталище на призраци — засмя се Бьорн.

— Така се говори — потвърди ленсман Скай и изгаси двигателя.

Във внезапно настъпилата тишина се разнесе ехото от смеха на Бьорн и дрънченето на далечна самотна хлопка.

Кая слезе първа от лодката и с опитни движения я завърза за полуизгнил зеленясал кол, щръкнал между водните лилии.

Останалите я последваха, стъпиха върху облите камъни, натрупани вместо мост, и влязоха в дълго тясно помещение. Вътре миришеше на смола и урина. Отвън човек не би предположил, че помещението е дълго поне шейсет метра, защото постройката се губеше в гората, а и не беше много висока.

— Заставали са в двата края и са усуквали въжето — обясни Кая, преди Хари да попита.

В единия ъгъл се търкаляха три празни бирени бутилки. До тях някой явно се бе опитвал да пали огън. На срещуположната стена, пред няколко греди, висеше мрежа.

— След Симонсен никой не пожела да стопанисва въжарницата — поясни ленсманът и се огледа. — Оттогава стои празна.

— За какво служат релсите отвън? — поинтересува се Хари.

— За две неща: за да спуска и качва лодката, с която е пренасял дървените трупи, и за да потапя трупите под водата, за да омекнат. Завързваше трупите за желязна количка — сигурно е останала в близката горичка, — спускаше я под водата и я изваждаше след няколко седмици, когато дървото вече е отлежало. Практичен човек беше Симонсен, и дума да няма.

Неочакван звук от гората стресна и четиримата.

— Овца или елен — предположи ленсманът.

Поведе ги по тясно стълбище към втория етаж. В средата се помещаваше огромна дълга маса, а от двете ѝ страни тръгваха коридори, чийто край не се виждаше в мрака. През прозорците с изпотрошени стъкла свистеше вятър и развяваше изпояден от молци сватбен воал, увит около главата на женска скулптура. Вместо крака тялото се крепеше върху черен железен статив на колелца.

— Симонсен я използваше за плашило — обясни Скай.

— Тръпки да те побият — Кая застана до ленсмана и се загърна в якето си.

Скай я изгледа изкосо и се усмихна леко:

— Местните деца се боят от нея до смърт. Според възрастните при пълнолуние обикаляла наоколо и търсела жениха, който я изоставил пред олтара. Когато те приближи, се чувало скрибуцане на колелца. Тук съм израснал, знам легендата от малък.

— Така ли? — попита Кая, а Хари едва прикри усмивката си.

— Да. Впрочем, това беше единствената жена в живота на Симонсен. Падаше си малко единак, така да се каже. Но безспорно умееше да прави въжета.

Зад тях Бьорн Холм повдигна въже, намотано на гранче и окачено на гвоздей.

— Да съм ви разрешавал да пипате? — попита Скай, без да се обръща.

Бьорн веднага върна въжето на мястото му.

— Добре, шефе — намеси се Хари и му се усмихна със стиснати устни. — Може ли да пипаме предметите тук?

Ленсманът го изгледа изпитателно.

— Все още не сте ми обяснили защо сте тук.

— Информацията е строго секретна. Съжалявам. Разследваме икономически престъпления.

— Нима? Онзи Хари Хуле, за когото се сещам, разследва убийства.

— Е, този път се занимавам с укриване на данъци, парични злоупотреби и търговия с вътрешна информация. Все някога човек израства в йерархията.

Скай му намигна. Навън пак изкряка птица.

— Напълно си прав, Скай — въздъхна Кая. — Задължението да издействам заповед за обиск е мое, но, както знаеш, не ни достигат кадри и ще ми спестиш много време, ако просто…

Тя се усмихна и откри дребните си остри зъби. Кимна към намотаното въже.

Скай я изгледа. Олюля се на пети напред-назад.

— Ще ви изчакам в лодката — каза и излезе.

Бьорн веднага се хвана на работа. Просна въжето върху масата, отвори малката си раница, запали джобен фенер с връв и кука в единия край и заби куката между две греди на тавана. Извади лаптопа, преносим микроскоп с формата и големината на чук, свърза го с USВ-изхода на лаптопа, провери дали на екрана се появяват изображенията от микроскопа и извади снимка, предварително прехвърлена на лаптопа.

Хари застана до фигурата на невестата и погледна към езерото. В лодката се мержелееше огънче от запалена цигара. Проследи как релсите изчезват във водата. Мразеше да плува в сладководни басейни, особено след една случка с Йойстайн. Двамата избягаха от училище, отидоха до езерцето Хаукшерн в Йостмарка и скочиха от Йевелстюпе — скала, висока около дванайсет метра. Тогава Хари — точно преди да разпори водната повърхност — видя как от езерото под него изпълзя усойница, а после стъкленозеленият леденостуден мрак го пое и в паниката си той погълна сякаш половината езеро, убеден, че повече никога няма да зърне дневна светлина и няма да вдиша въздух. Лъхна го аромат на парфюм — Кая бе застанала зад него.