— Не, Катрине, не съм сигурен. Но явно и ти предполагаш същото като мен.
— Разбира се. Нали сме сродни души.
Тя се разсмя и изведнъж стана пак онази ослепителна, ексцентрична Катрине, с която Хари се запозна, преди всичко да се сгромоляса и тя да се превърне в бледо подобие на себе си. Хари усети как в гърлото му заседна буца. Проклета умора.
— Ще можеш ли да ми помогнеш?
— Да открия нещо, което специалистите в КРИПОС от два месеца безуспешно се мъчат да открият? С допотопен компютър в психиатрична клиника? Изумена съм, че ме молиш за помощ. В Главното управление изобилства от много по-способни компютърни специалисти от мен.
— Знам, но разполагам с информация, която не искам да им дам — призна Хари. — Паролата за пропастта.
Тя го изгледа с недоумение. Хари се озърна, за да се увери, че никой не ги подслушва.
— Докато работех в ПСС по случая "Червеношийката", ми осигуриха достъп до търсачките на ПСС за издирване на терористи. Използвах секретна база данни, създадена от MILNET — мрежата на американските военни структури. През осемдесетте години наследницата й ARPANET — мрежата на Агенцията за сложни изследователски проекти — стана достъпна за комерсиални цели. Впоследствие от ARPANET се разви Интернет, но секретните бази данни продължават да съществуват. Търсачките използват троянски коне, които изтеглят пароли, шифри и актуализации на софтуера. Самолетни и хотелски резервации, преминаване на контролни пунктове по пътищата, банкови преводи по интернет — нищо не остана скрито от тези търсачки.
— Чувала съм за тях, но, честно казано, не вярвах, че наистина съществуват.
— И още как. Създадени са през 1984. Кошмарът от антиутопията на Оруел се сбъдна. Идва ред на най-хубавото: паролата ми все още важи. Проверих.
— И за какво съм ти аз? Можеш да се справиш сам.
— Единствено ПСС използва тази система, и то само в кризисни ситуации. Търсачките ще отведат полицията при компютъра, откъдето са задействани — точно както стои въпросът и с Гугъл. А разбере ли се, че аз или някой друг от Главното управление сме пускали търсачките, рискувам да ме подведат под съдебна отговорност. Но ако установят, че търсенето е проведено от компютър в общо помещение в психиатрична клиника…
Катрине Брат се разсмя, но не със звънливия си смях, в със злобния кикот на вещица.
— Започвам да разбирам. Водещото ми амплоа в случая не е на гениалния детектив, а… — тя разпери ръце — на пациентката Катрине Брат: понеже е невменяема, не може да бъде подведена под съдебна отговорност.
— Точно така — усмихна се Хари. — Освен това си от малцината, на които вярвам, че няма да разпространят информацията. Не си гениална, но притежаваш интелект, По-висок от средния.
— Заслужаваш три разперени пръста, пропити с никотин, в тесния ти задник.
— Никой не бива да узнава върху какво работим. Но ти обещавам, че ще бъдем като "The Blues Brothers" [35] „The Blues Brothers“ е американски мюзикъл-комедия за двама братя-затворници, които, за да изкупят вината си, се заемат с „mission from God“ — мисия, „спусната им от Господ“: да възродят групата си и с концертните си изяви да подкрепят загиващото сиропиталище в родния им град. Преследват ги полицията, неонацисти и престъпни банди. — Бел. прев.
.
— On a mission from God?
— На гърба на картата съм написал паролата за достъп.
— И кое ти вдъхва увереност, че ще се справя с тези специални търсачки?
— Принципът е същият като при Гугъл. Дори аз го схванах бързо, докато работех за ПСС — усмихна се иронично той. — Все пак програмата е предназначена за полицаи.
Катрине Брат въздъхна дълбоко.
— Благодаря ти — избърза Хари.
— Нищо не съм ти обещала!
— Кога да дойда пак?
— Дяволите да те вземат!
Катрине удари с длан по масата. Хари забеляза, че някакъв санитар ги наблюдава, и търпеливо изчака, вторачен в дивия поглед на Катрине.
— Не знам — прошепна тя. — Едва ли ще мога посред бял ден да използвам нелегални търсачки.
— Добре, ще дойда след три дни — Хари стана.
— Не забравяш ли нещо?
— Какво?
— Да ми кажеш какво печеля аз от цялата работа?
Хари закопча палтото си.
— Нали вече ми каза какво искаш.
— Какво ис…
Първоначалното недоумение отстъпи пред смайване, когато тя разбра намека му, и извика след него:
— Наглец такъв! Не ти липсва самочувствие!
Хари си хвана такси, поръча да го закарат до летището, извади телефона си и видя три пропуснати повиквания от единствените два номера, които бе запаметил в указателя. Добра новина — явно колегите му бяха открили нещо. Върна обаждането.
Читать дальше