Ю Несбьо - Леопардът

— Значи се е позакрепила? — попита полицаят. — И е на медикаментозна терапия?

— Отговорът на първия въпрос е да. Колкото до втория — задължението да пазя лекарска тайна ми забранява да ви давам информация.

Всъщност Пациентката се намираше в задоволително здраве и състоянието ѝ не налагаше нито медикаментозна терапия, нито хоспитализация. Въпреки това доктор Рьодсмуен се колебаеше дали да позволи на Хари Хуле да я посети, защото появата му — все пак той оглавяваше разследването по онзи случай — би могла да отприщи рецидив. Клиничната практика бе убедила Шещи Рьодсмуен в ползите от изтласкването, от капсулирането на болезнени преживявания, от забравянето им. Психиатърката смяташе, че колегията неоснователно подценява това свойство на човешката психика. От друга страна, среща с човек от тежкия период на Пациентката би показал ясно доколко психиката ѝ е укрепнала след лечението.

— Разполагате с половин час — предупреди Шещи Рьодсмуен и отвори вратата към стаята за свиждане. — И не забравяйте колко крехък е постигнатият психичен баланс.

По време на миналото свиждане Хари се озова пред неузнаваема Катрине Брат. Някогашната хубавица с тъмна коса, лъскава кожа и пламък в очите бе отстъпила пред същество, което Хари асоциира с изсъхнало цвете: безжизнено, прекършено, сломено, с избледнели цветове. Докато се ръкуваше с нея, Хари се побоя да не счупи крехката ѝ десница.

Затова посрещна сегашния ѝ вид с облекчение. Катрине изглеждаше по-възрастна или просто изморена, но пламъкът в очите ѝ се бе завърнал. Тя се усмихна и стана от стола.

— Хари Хо — тя го прегърна. — Как е?

— Средна работа. А при теб?

— Кошмарно, но много по-добре от предния път.

Катрине се засмя и Хари разбра, че пак е същата, каквато я помнеше. Или поне се е отърсила от болестта.

— Какво се е случило с челюстта ти? Боли ли те?

— Само когато се храня или говоря. И когато се събуждам.

— Звучи ми познато. Погрознял си от последния път, но се радвам да те видя.

— Подобно.

— Надявам се, че това "подобно" не се отнася за погрозняването.

— Не, разбира се — усмихна се Хари.

Огледа се. Останалите пациенти в стаята се взираха през прозореца, в скута си или в стената. Изглежда, никой не се интересуваше от разговора му с Катрине. Хари ѝ разказа за последните новости в живота си: за заминаването на Ракел и Олег за чужбина, за Хонконг, за болестта на баща си, за последния случай. Предупреди я да запази информацията за полицейското разследване в тайна. Катрине се засмя.

— Ас теб какво става? — поинтересува се той.

— Тук не ме искат повече. Смятат, че съм здрава и само заемам място. Но аз се чувствам добре в болницата. Румсървисът е ужасен, обстановката обаче е спокойна. Имам телевизор, позволяват ми да излизам и да се връщам когато пожелая. Нищо чудно след месец-два да се прибера вкъщи, кой знае.

— Кой знае?

— Никой. Психичните сривове са непредвидими. Какво искаш?

— А ти какво искаш да поискам?

Тя го изгледа продължително:

— Секс и помощ за разследването.

— Позна.

— Секс, значи?

— Не, искам помощ.

— Да му се не види. Е, добре, казвай. За какво става дума?

— Тук имате ли компютър с достъп до интернет?

— В стаята за свободни занимания разполагаме с общ компютър, но не е свързан към интернет. Лекарите предпочитат да не рискуват. Компютърът се ползва само за редене на пасианси. В моята стая обаче имам личен лаптоп.

— Използвай общия. — Хари извади неотдавна купената SIM карта от джоба си и я плъзна по масата. — Това е нещо като "мобилен офис", както се изразиха в магазина. Пъхаш картата в…

— … един от USВ-портовете — прекъсна го Катрине и прибра картата в джоба си. — Кой плаща абонамента?

— Аз. По-точно Хаген.

— Чудесно. Значи, тази вечер ще се развихря из нета. Препоръчай ми някой нов порносайт.

— Нося ти и докладите — Хари избута папка към нея. — Три убийства, три имена. От теб искам да откриеш връзката между тях, както го направи миналия път. Чела ли се нещо за убийствата?

— Да — Катрине дори не погледна папката. — Три жени. Това е общото помежду им.

— Четеш ли вестници?

— По малко. Защо смяташ, че не са случайно подбрани?

— Не съм си изградил твърдо мнение. Търся.

— Но не знаеш какво?

— Точно така.

— И все пак си сигурен, че убиецът на Марит Улсен е убил и другите две жени, така ли? Доколкото разбрах, методът на умъртвяване не съвпада.

Хари се усмихна. Развесели го опитът на Катрине да прикрие колко задълбочено е следила подробностите по случая, публикувани в пресата.