Ю Несбьо - Леопардът

— Уф, ще затварям.

— Погледни през прозореца. Виж, стоя до стената на къщата ти.

— Престани!

— Спокойно, само се шегувам — засмя се той и гръмкият му смях отекна в ухото ѝ.

Стине потръпна. Сигурно беше пиян. Или луд. Или и двете.

— Лека нощ, Стине. Ще се видим съвсем скоро. Връзката прекъсна. Стине се вторачи в телефона.

После го изключи и го запрати към долната част на леглото. Изруга. Вече не се съмняваше, че тази нощ няма да мигне.

В 06.58 Хари Хуле, Кая Сулнес и Бьорн Холм навлязоха в четиристотинметровия пасаж между Главното полицейско управление и ареста. Понякога използваха пасажа да превеждат арестанти към залите за разпит, зимно време — като място за тренировки, а при по-смутни времена там, далеч от любопитни погледи, "вразумяваха" най-опърничавите затворници.

От тавана се стичаха капки вода и срещаха бетонния под с мокри целувки, които отекваха по сумрачния коридор.

— Ето тук — оповести Хари в дъното на коридора.

— ТУК? — изуми се Бьорн Холм.

Наведоха глава, за да минат под стълбите към килиите. Хари завъртя ключа и отвори желязната врата. Лъхна го горещ мирис на застояло и влага.

Включи осветлението. Студена синя светлина от луминесцентна лампа заля четириъгълно помещение с голи стени и под, покрит със сивосин линолеум.

Нямаше нито прозорци, нито радиатори; нищо от удобствата, нужни, за да могат трима души да използват определено помещение като работен кабинет.

Мебелировката се изчерпваше с три маси, три стола и три компютъра. Върху пода се мъдреше мръсна кафемашина и бидон с вода.

— Котлите за централното отопление на целия затвор се намират в съседното помещение — уточни Хари. — Затова тук е такава жега.

— На мен ми се струва даже уютно — обади се Кая и седна на една от масите.

— Много уютно, няма що: прилича на преизподня. — Холм си свали якето и разкопча най-горното копче на ризата си. — Тук има ли обхват?

— Слаб, но имаме интернет. Разполагаме с всичко необходимо.

— А чаши за кафе? — попита Холм.

Хари извади от джобовете си три бели чаши и ги постави по масите. После тръгна към кафемашината с пликче кафе.

— Взел си ги от столовата — Бьорн огледа надписа върху чашата си. — Ханк Уилямс?

— Написано е с флумастер, така че внимавай да не го изтриеш — предупреди Хари и разкъса пликчето със зъби.

— Джон Фанти — прочете Кая надписа върху своята чаша. — А на твоята какво пише?

— Засега нищо — отвърна Хари.

— Защо?

— Защото смятам да пиша имената на главните заподозрени във всеки етап от разследването ни.

Двамата му колеги мълчаха. Кафемашината започна да хъхри.

— Преди кафето да стане, искам да ми изложите три теории — оповести Хари.

Хари прекрати упражнението, докато пиеха втората чаша кафе, а броят на теориите бе нараснал до седем.

— Стига толкова. Това беше за мозъчна загрявка.

Кая застъпваше мнението, че убийствата са на сексуална основа, а извършителят — осъждан за изнасилване. Понеже е знаел, че полицията разполага с биологичните му данни, не е посмял да остави сперма, а е мастурбирал в пликче или нещо подобно, а после е избягал от местопрестъплението. Затова Кая предложи да започнат търсенето сред регистрираните сексуални престъпници и да поискат съдействие от Отдела за борба с порока.

— Не смяташ ли, че напипахме вярна следа? — попита тя.

— Нищо не смятам — възрази Хари. — Опитвам се да бъда непредубеден и възприемчив към всякакви теории.

— Със сигурност имаш мнение по въпроса.

— Да. Мисля, че трите убийства са извършени от едно и също лице или лица. Според мен е възможно да открием някаква връзка между трите жертви, тя на свой ред да ни отведе до вероятен мотив, а мотивът — ако извадим небивал късмет — до виновника или виновниците.

— Небивал късмет ли? Говориш, все едно шансовете ни да открием убиеца граничат с нула.

— Специализираната литература, изписана за серийните убийци, би заела няколко метра по рафтовете — Хари се облегна и сплете ръце на тила си. — Във филмите полицията вика психолог, той изчита докладите по случая и веднага изготвя профил, който безупречно съвпада с характера на престъпника. Хората си мислят, че "Хенри — портрет на сериен убиец" е достатъчно добро описание, но в действителност серийните убийци се различават един от друг както и останалите хора. Едно-единствено обаче ги отличава от всички други престъпници.