Ю Несбьо - Леопардът

И замълчаха. До следващия път.

Пламъкът от запалката опари пръстите на Хари. Върху масата лежаха сламките от "Макдоналдс".

След минута вдиша.

Въздействието настъпи моментално. Болките — дори онези, които не бе осъзнавал, че изпитва, — изчезнаха.

Появиха се асоциации, картини. Тази нощ щеше да поспи.

Бьорн Холм не можеше да заспи. Разтвори биографията на Ханк Уилямс — Ескът разказваше за краткия живот и продължителната смърт на кънтри легендата — после остави книгата и си пусна аудиозапис от концерт на Лусинда Уилямс в Остин. Нищо. Дори започна да брои тексаски дългороги бикове. И това не помогна. Дилема — точно това не му даваше да заспи. Изправи се пред проблем, който няма правилно решение. Криминалният експерт Холм ненавиждаше подобни ситуации.

Сви се на късичкия разтегателен диван — едно от нещата, които донесе в Осло наред с колекцията си от грамофонни плочи на Елвис, кънтри, "Секс пистълс", "Джейеън & Дъ Скочърс", три шити по поръчка костюма в Нашвил, американска Библия и обзавеждане за трапезария, оцеляло при три поколения от фамилията Холм. Не можеше да се съсредоточи.

По време на огледа на въжето, на което бе обесена — или по-скоро обезглавена — Марит Улсен, Бьорн се натъкна на интересна следа. Независимо дали тя щеше да тласне разследването в някаква посока, или не, Холм стоеше пред дилемата на кого да предостави информацията: на КРИПОС или на Хари. Реално погледнато, Бьорн Холм откри миниатюрните миди по въжето в момент, когато още работеше за КРИПОС. Водеше се техен сътрудник и по време на разговора си с биолог — специалист по сладководни басейни в университета в Осло. После обаче Беате Льон го прехвърли към Отдела на Хари и понеже Холм още не бе съставил доклада си и възнамеряваше да изпълни това задължение през утрешния ден, на практика означаваше да докладва за откритието си на настоящия си пряк началник Хари Хуле.

Погледнато съвсем обективно, дилема нямаше. Информацията следваше да се предаде на КРИПОС. Иначе Холм би нарушил служебните си задължения. Пък и какво дължеше той на Хари Хуле? Старши инспекторът му бе създавал единствено неприятности. Беше особняк и работеше, без да се съобразява с никого. Пиян, ставаше крайно опасен. Ала в трезво състояние нямаше по-надежден и стабилен мъж от Хари. Винаги се отзоваваше, без обяснения и без да те кара да се чувстваш задължен. Пагубен враг, но добър приятел. Свестен човек. Изключително свестен. Дори малко напомняше на Ханк.

Бьорн Холм простена и се обърна към стената.

Стине се сепна.

В тъмното се разнасяше бръмчене. Обърна се на хълбок. От пода струеше слаба светлина и хвърляше леки отблясъци по тавана. Колко ли е часът? Три през нощта? Протегна се да вземе мобилния телефон.

— Ало? — промърмори тя с престорено сънлив глас — в действителност се чувстваше бодра.

— След като посетих делтата на река Иравади, толкова ми писна от змии и комари, че поех с мотоциклета на север по крайбрежието към планината Аракан.

Стине веднага позна гласа му.

— Към остров Сай Чунг — продължи той, — Там има действащ кален вулкан и ми бяха споменали, че се очаквало скорошно изригване. През третата нощ от престоя ми там вулканът наистина изригна. Очаквах да изпусне само кал, но — ако искаш, вярвай — избълва и стара лава. Гъста лава, която се стичаше бавно из града, и затова успяхме да се спасим без паника.

— Късно през нощта е — напомни му Стине и се прозина.

— И въпреки това лавата се оказа неудържима стихия. Много е гъста и затова я наричат студена, но всъщност попари всичко по пътя си: дървета със свежи зелени листа пламнаха за четири секунди като коледни елхи, а после станаха на пепел. Бирманците се опитаха да избягат с автомобилите си, натоварени с вещи, но бяха се забавили при събирането на багажа, подведени от привидно бавно прииждащата лава. Когато започнаха да излизат от къщите с телевизорите си, тя вече бе стигнала до стените. Мятаха се в колите, ала нажежената вулканична течност стопи гумите. Бензинът се запали и хората наизскачаха от автомобилите като горящи факли. Помниш ли името ми?

— Слушай, Елиас…

— Запомнила си го, значи.

— Трябва да спя. Утре имам лекции.

— Аз съм точно такъв вулкан, Стине. Приличам на студена лава. Тека бавно, но съм неудържим. Ще те намеря.

Откъде знае името ѝ? Не си спомняше да му го е казвала. Инстинктивно погледна към отворения прозорец. Навън вятърът шумолеше спокойно и тихо.

— Видях куче, усукало се в бодлива тел, докато е бягало. Лавата течеше точно срещу него, но в последния момент се отклони вляво. Сякаш щеше да подмине клетото животно. Сякаш милостивият Бог щеше да го пощади. Ала лавата го лизна. Половината от тялото на кучето изчезна, изпари се. Останалата част пламна. И стана на пепел. Всичко се превръща в пепел.