Ю Несбьо - Леопардът

Портата изскърца пронизително. Хари се надяваше обитателите на къщата да са сметнали за безсмислено да държат куче пазач. Чакълът изхрущя под подметките на ботушите му. Вкъщи ги извади от шкафа с почти детска радост, но ето че сега пропуснаха вода и подгизнаха.

Качи се по вътрешното стълбище и натисна звънеца без табелка.

Пред вратата стояха чифт кокетни дамски обувки и чифт мъжки, големи — вероятно номер 46, предположи Хари. Явно приятелят на Кая е едър мъж. Защото жена като нея, разбира се, си има приятел. Хари недоумяваше как изобщо му е хрумнал този въпрос. Иска или не — минал му бе през ум. Все едно. Вратата се отвори.

— Хари?

Кая се появи в торбеста жилетка, протрити дънки и раздърпани овехтели пантофи. Не носеше грим. Усмихна се учудено. И все пак сякаш го бе очаквала със съзнанието, че ще му хареса да я види небрежно облечена. Още в Хонконг Хари забеляза в очите ѝ интерес, какъвто повечето жени проявяват към известен мъж, независимо дали се ползва с добро, или с лошо име. А и Хари не си бе направил труда да анализира подробно кое го доведе до вратата ѝ. И по-добре. Номер четирийсет и шест. Или четирийсет и шест и половина.

— Хаген спомена къде живееш — поясни Хари. — Понеже си само на няколко крачки от мен, реших да се отбия, вместо да ти звъня.

— Нямаш ли телефон? — усмихна се тя.

— Имам — Хари извади червен апарат от джоба си. — Хаген ми даде, но забравих PIN кода. Неподходящ момент ли улучих?

— Не, не.

Кая отвори широко вратата и Хари влезе.

Пулсът му леко се учести — белег на слабост. Преди петнайсет години навярно би се ядосал, но сега само посрещна вълнението си с примирение. Беше успял да приеме баналния факт, че не е в състояние да остане безразличен към женската красота.

— Ще направя кафе. Ти искаш ли?

В хола стените не се виждаха от рафтове и картини. Тук имаше толкова много книги, че Хари не вярваше Кая да ги е купувала сама. Обзавеждането носеше ясен отпечатък на мъжки вкус: големи, ръбести мебели, глобус, водна лула, грамофонни плочи, карти и фотографии на високи заснежени планински върхове. От обстановката Хари заключи, че мъжът ѝ е доста по-възрастен от нея. Телевизорът работеше без звук.

— Марит Улсен е новина номер едно в емисиите — Кая вдигна дистанционното и изгаси телевизора. — Двама от опозиционните лидери излязоха с изявления, че ще настояват случаят да бъде приключен възможно най-скоро, и порицаха правителството за непрекъснатите съкращения в полицията. През следващите дни на КРИПОС ще им бъде доста напрегнато.

— Ще пия кафе — върна се Хари на въпроса ѝ, а Кая отиде в кухнята.

Той се настани на дивана. Върху ниската масичка до чифт женски очила за четене лежеше разтворена книга от Джон Фанти, с корицата нагоре, а до очилата — снимки от басейна "Фрогнер". Не на самото местопрестъпление, а на хората, скупчили се до загражденията около отцепения район. Хари изсумтя със задоволство. Не само защото Кая си бе донесла работа вкъщи, а и защото дежурните екипи продължаваха да снимат местопрестъплението. Докато оглавяваше повечето разследвания в Отдела, Хари непрекъснато повтаряше да фотографират появяващите се минувачи. По време на обучението във ФБР научи, че серийният убиец винаги — и това не е само мит — се връща на местопрестъплението. И братя Кинг от Сан Антонио, и убиецът от веригата магазини "Кей-Март" попаднаха в ръцете на полицията именно защото не бяха успели да устоят на изкушението да се полюбуват на творението си, да се насладят на предизвиканата от тях сензация, да се почувстват недосегаеми, фотографите към Отдела по експертно-криминална дейност наричаха това правило "седмото правило на Хуле". И, да, имаше още девет. Хари разгледа снимките.

— Не го пиеш с мляко, нали? — извика Кая от кухнята.

— Да.

— Така ли? А защо на "Хийтроу"…

— Имах предвид "да, права си, не го пия с мляко".

— Аха. Явно си възприел кантонския начин на отрицание.

— Защо?

— Престанал си да използваш двойно отрицание. Кантонският е по-логичен в това отношение. А ти си падаш по логичните неща.

— Дали наистина кантонският ми е повлиял?

— Не знам — засмя се тя от кухнята. — Просто се правя на оригинална.

Хари забеляза, че фотографът е бил изключително дискретен: снимал е от кръста нагоре без светкавица. Любопитните минувачи бяха насочили вниманието си към трамплина. Гледаха някак безизразно, с полуотворени уста, все едно скучаеха в очакване да зърнат нещо ужасяващо, което да впишат в регистъра от страшни преживявания в паметта си, а после да го разкажат и да вземат ума на съседа. Мъж бе вдигнал мобилния си телефон във въздуха: явно снимаше. Хари наведе лупата над купчината доклади и разгледа лицата едно по едно. Не знаеше какво точно търси, освободи ума си от всякакви представи — най-добрия начин да не пропусне нищо важно.