Ю Несбьо - Леопардът

— Аз ли? За какво?

— Много добре знаеш за какво. Разбрах, че си придружавал Гюнар Хаген, когато сте взели Хари от летището.

— Опа — Холм се усмихна широко и показа и горните си, и долните си зъби.

— Хаген, предполагам, е искал да те използва във вербуването на Хари, защото всички знаем, че си един от малцината колеги, които се ползват със симпатиите на Хари.

— Не постигнахме нищо, защото Хари веднага отказа.

— Явно после си е променил решението.

— Сериозно? И кое го е подтикнало да се съгласи?

— Не каза. Само уточни, че държал първо да ме уведоми.

— Разбира се, нали ти си началникът на Отдела.

— Когато става дума за Хари, може да се очаква всичко. Както знаеш, познавам го много добре.

Холм кимна. Знаеше историята: Як Халвуршен, интимен приятел на Беате и баща на детето ѝ, загина, докато изпълняваше поръчение от Хари. Убиец преряза гърлото му насред улица в квартал "Грюнерльока" през мразовит зимен ден. Холм пристигна на мястото почти веднага. Още помнеше как топлата кръв течеше по твърдия лед. Никой не смяташе, че Хари е виновен за кончината на Халвуршен. Никой освен самия Хари.

Бьорн Холм се почеса по брадясалата буза.

— И ти какво му отговори?

Беате си пое дъх и се загледа в журналистите и фотографите, които с бързи стъпки излизаха от централата на КРИПОС.

— Същото, което ще кажа и на теб: Министерството определи КРИПОС да се ползва с привилегии, и следователно в разследването на този случай нямам право да осигурявам съдействието на специалисти от моя отдел на друг освен на Белман.

— Но?

Беате Льон започна да барабани силно с химикалка върху бюрото.

— Но полицията разследва и други случаи освен двойното убийство.

— Тройното — поправи я Холм и забелязал острия поглед на Беате, побърза да добави: — Повярвай ми, знам какво говоря.

— Не съм запозната подробно със случая, по който работи старши инспектор Хуле, но със сигурност не се занимава с някое от тези убийства. По този въпрос сме се разбрали. Моля те да му съдействаш в работата му, чието естество в подробности не познавам. Ще очаквам копие от първия доклад по случая на бюрото ми след пет работни дни. Ясно?

В душата на Кая Сулнес грееше слънце. Идеше ѝ да се завърти няколко пъти на стола.

— Щом Хаген няма възражения, и аз нямам — помъчи се да звучи овладяно, но силното въодушевление все пак се прокрадна в гласа ѝ.

— Хаген е съгласен — увери я мъжът, облегнал се диагонално на рамката на вратата. — Екипът се състои само от трима души: Холм, ти и аз. Информацията по кой случай работим е строго секретна. Започваме утре. В седем ще ви чакам в моя кабинет.

— В… седем?

— Да. В седем нула нула.

— Добре. Къде е кабинетът ти?

По лицето му се разля широка усмивка и той обясни.

— Щабът ни ще работи в затвора? — смая се тя.

Диагонално разположената фигура се отдръпна от рамката на вратата.

— Ще очаквам да се подготвиш. Въпроси?

В главата на Кая изникнаха много, но Хари Хуле вече бе изчезнал.

Сънят започна да се появява и през деня. В далечината чувам как съставът продължава да свири "Love Hurts" [34] „Love hurts“ (англ.) — „Любовта боли“. — Бел. прев. . Забелязвам, че неколцина мъже са ни наобиколили, но не се намесват. Добре. Гледам я. Виж какво направи, опитвам се да ѝ кажа. Погледни го. Още ли искаш да бъдеш с него? Господи, колко я мразя! Искам да изтръгна ножа, от устата си и да го забия в плътта ѝ, да я направя на решето; да гледам как кръвта и вътрешностите ѝ изтичат, а с тях и лъжата, и глупостта, и идиотското ѝ самодоволство. Някой трябва да ѝ покаже колко е грозна отвътре.

Гледах пресконференцията по телевизията. Ама че малоумници! Никакви следи, никакви заподозрени? Златните четирийсет и осем часа след престъплението изтичат! Побързайте, побързайте. Какво повече да направя? Да го напиша на стената с кръв ли?

Вие, а не аз, сте виновни, че убийствата продължават.

Писмото е готово.

Побързайте.

Стине огледа младежа, с когото говореше. Имаше брада, руса коса и носеше шапка. Тук, в заведението. И то не като аксесоар към облеклото, а дебела, плетена шапка с наушници. Сноубордист? Впрочем, като се загледа по-внимателно, установи, че младежът всъщност е мъж, прехвърлил трийсетте, ако съдеше по белите бръчки, прорязващи почернялата му кожа.

— И какво от това? — извика тя.

В "Крабе" тонколоните дънеха здраво. Новооткритото заведение се бе обявило за новия сборен пункт на младото поколение в Ставангер: музиканти, кинопродуценти, писатели — все интелектуалци, чийто брой впрочем нарасна в града, известен предимно с високи добиви на нефт, процъфтяващ бизнес и сериозни парични постъпления.