Ю Несбьо - Леопардът

— Да — кимна Кая. — Във всяко селище имало поне един майстор въжар. Оставяш дървени трупи да киснат във вода за месец, после излющваш кората и използваш полученото лико. Усукваш го и ето ти въже.

Хари и Бьорн се завъртяха на столовете с лице към Кая.

— Какво има? — леко се смути тя.

— От всеки норвежец ли се очаква да е запознат с тази информация?

— А, това ли? Не, просто дядо ми правеше въжета.

— Аха. И за целта се използват бряст и липа?

— По принцип може да се използва лико от което и да е дърво.

— А съотношението между различните видове?

— Не съм специалист — сви рамене Кая, — но според мен много рядко за едно въже се използва лико от различни дървета. Евен, брат ми, спомена веднъж, че дядо предпочитал липата, защото поемала малко вода и не се налагало да насмолява въжетата.

— Мм. Какво ще кажеш, Бьорн?

— Щом смесването на два вида лико не е обичайно, значи по-лесно ще открием къде е направено въжето.

Хари се изправи и започна да снове напред-назад из стаята. При всяко вдигане на подметките му от линолеума се чуваше шляпане, наподобяващо тежка въздишка.

— Следователно производството на такива въжета е ограничено, а продажбата се осъществява на местно ниво. Логично ли ти звучи, Кая?

— Да.

— Значи, можем да предположим, че въжето е произведено в близост до мястото, където е било използвано. Ръчно изработени въжета едва ли се пренасят далеч от въжарницата.

— По принцип си прав, но…

— Нека тази теория бъде наша отправна точка. Като начало съставете списък на местните производители на въжета близо до Люсерен и Йойерен.

— Вече никой не произвежда такива въжета — възрази Кая.

— Постарайте се — Хари погледна часовника, взе си палтото от облегалката на стола и тръгна към вратата. — Трябва да разберем къде е направено въжето. Надявам се, че Белман не знае за ютландската мида, нали, Бьорн?

В отговор Холм се усмихна със стиснати устни.

— Може ли да проверя теорията ми за убийство от сексуален характер и да се свържа с колегите от Отдела за борба с порока?

— Не — отвърна Хари. — Забраната да говорите за случая се отнася най-вече за колегите, с които работим в Главното управление. Явно оттук някой снася информация на КРИПОС. Затова имате право да обсъждате случая единствено с Гюнар Хаген.

Кая понечи да възрази, ала Бьорн Холм я разубеди с поглед.

— Но може да направиш друго — предложи Хари. — Свържи се с експерт по вулканични дейност и му изпрати резултатите от експертизата на камъчетата.

Русата вежда на Бьорн се повдигна.

— Порест черен камък от магмена скала — напомни Хари. — Какво друго ще е, освен лава? Ще се върна от Берген в четири.

— Поздрави на тамошните колеги — поръча Бьорн и вдигна чашата с кафе.

— Няма да ходя в Управлението.

— Така ли? А къде отиваш?

— В болница "Сандвикен".

— В "Санд…"

Вратата зад Хари се затръшна. Кая погледна Бьорн Холм, който се втренчи като попарен в тресящата се рамка.

— Защо ще ходи в тази болница? — попита Кая. — За консултация със съдебен лекар ли?

— "Сандвикен" е психиатрична клиника — уточни Бьорн.

— Така ли? Да не би да си е уредил среща с психолог — специалист по серийни убийства?

— Знаех си, че трябва да откажа — прошепна Бьорн. — Ако шефът разбере с какво се занимаваме, ще си изгубим работата, а тази колежка от Берген…

— Какво за нея?

— Здраво ѝ хлопа дъската.

— Да не намекваш, че е…?

— Въдворена за принудително лечение под усилен надзор в психиатрията.

Полицаят правеше една крачка, а за същото време доктор Шещи Рьодсмуен — две. Въпреки това тя се стараеше да не изостане съвсем и подтичваше по коридора на болница "Сандвикен". През високите тесни прозорци се виждаше как дъждът се сипе над фиорда, където измамно зелените листа на дърветата вдъхваха усещането, че пролетта е дошла преди зимата.

Вчера Шещи Рьодсмуен веднага позна полицая по телефона. Все едно през цялото време бе чакала той да се обади и да поиска да говори с Пациентката. Наричаха я с това прозвище, за да ѝ осигурят максимална анонимност след участието ѝ в проведено преди близо година мащабно полицейско разследване. Огромното напрежение я върна там, откъдето току-що бе излязла: психиатричното отделение. Тя действително се възстанови удивително бързо, изписаха я, върна се вкъщи, но журналистите — обсебени до маниакалност от Снежния човек дори след разкриването на самоличността му, — не я оставиха на мира и една вечер преди три месеца Пациентката се обади на доктор Рьодсмуен с молбата отново да постъпи в болницата.