Ю Несбьо - Леопардът

— Люсерен — съобщи Кая. — Там имало въжарница, която закрили преди петнайсет години. Ленсманът [36] Ленсман — полицейски сътрудник в малко населено място. — Бел. прев. на Ютре Енебак ще ни покаже мястото следобед. В района живеели неколцина закоравели престъпници, но провиненията им били по-скоро от битов характер: взлом на къщи и кражби на автомобили. Плюс някакъв домашен насилник, който лежал за побой над жена си. Ленсманът ми изпрати списък на криминално проявените и в момента проверявам дали имат досие в регистъра на осъжданите лица.

— Добре. Ще ме вземеш от летището. Тъкмо ще ти е на път към Люсерен.

— За Люсерен не се минава оттам.

— Все едно. Ела да ме вземеш.

Въпреки ниската скорост волвото на Бьорн Холм здраво подскачаше по тесния път, криволичещ между йостфолдските поля.

Хари спеше на задната седалка.

— Значи, около Люсерен не са извършвани престъпления от сексуален характер — констатира Бьорн.

— По-точно няма данни за такива престъпления — поправи го Кая. — Не разгледа ли статистиката от анонимната анкета във вестника? Един от двайсет интервюирани: признава, че поне веднъж през живота си е извършил акт на сексуално насилие.

— Нима хората отговарят искрено на подобни въпроси? Ако някога съм си позволил да принудя някоя мацка да спи с мен, ще направя всичко възможно да излича този спомен.

— А случвало ли се е да го направиш?

— На мен ли? — Бьорн се изнесе вляво, за да изпревари тътрещия се отпред трактор. — Никога. Аз съм от останалите деветнайсет. Ютре Енебак… Мамка му, как се казваше онзи телевизионен комик, дето е от Ютре Енебак?! Изглежда пълен идиот, със счупени очила и кара мотопед. Еди-кой си от Ютре Енебак, сещате ли се? Страшна пародия.

Кая вдигна рамене. Бьорн погледна в огледалото с надежда, но видя заспалия с отворена уста Хари.

Ленсманът в Ютре Енебак ги чакаше до пречиствателната станция, както се бяха разбрали. Бьорн паркира. Ленсманът се представи като Скай — името се хареса изключително много на криминалния експерт — и ги поведе към пристан, където върху спокойната вода се полюшваха дузина лодки.

— Не е ли рано да ги пускате по вода? — полюбопитства Кая.

— Тази година досега не се образува лед, а според мен времето ще остане меко. За пръв път, откакто се помня.

Качиха се на широка плоскодънна лодка. Бьорн стъпваше най-предпазливо.

— Тук е плитко — отбеляза Кая, докато ленсманът оттласкваше лодката от пристана.

— Да — потвърди той, погледна надолу и запали двигателя с решително дръпване на шнура. — Но въжарницата се намира от другата страна, а там е по-дълбоко. Има и път дотам, ама е много стръмен и се използва рядко.

Премести лоста до двигателя в предно положение. В иглолистната гора с предупредителен крясък литна птица.

— Мразя морето — сподели Бьорн с Хари, който едва чу думите му, заглушавани от насеченото тракане на двутактовия извънбордов двигател.

Лодката пое плавно по канал между двуметровата тръстика, провря се покрай купчина клонки — вероятно убежище на бобър, предположи Хари, — и продължи по водния тунел между дървета, прилични на мангрови.

— Това не е море, а езеро.

— Все същата гадост — изсумтя Бьорн и се премести към средата на пейката. — Дай ми на мен твърда земя, кравешки тор и планини.

Каналът се разшири и пред тях се появи Люсерен. Минаваха покрай по-големи и по-малки острови, осеяни със скромни, безлюдни през зимата вили. Черните им прозорци сякаш се взираха изпитателно в нашествениците.

— Вили в стил Герхардсен [37] Айнар Герхардсен (1897–1987) — виден норвежки политик от Работническата партия, оглавявал три правителства в историята на Норвегия. Един от идеолозите и бащите на норвежката държава на благосъстоянието. — Бел. прев. — поясни ленсманът. — Тук щс си спестите стреса от евентуална почивка на по-тузарското южно крайбрежие, където неизбежно ще започнете да се сравнявате със съседа си чия лодка е по-голяма и чия пристройка към вилата изглежда по-добре.

— Сещаш ли се как се казваше онзи комичен образ от Ютре Енебак? — извика Бьорн, за да заглуши рева на двигателя. — Със счупени очила и мотопед.

Ленсманът само го изгледа безизразно и поклати глава.

— Ето я и въжарницата.

Отпред, на брега, до водата, Хари видя стара самотна продълговата дървена постройка, разположена на стръмен склон, обградена от двете страни с гора. До постройката минаваха релси, спускаха се по скалата и изчезваха в тъмната вода. От стените се лющеше червена боя. Вместо прозорци и врати имаше обикновени отвори. Хари присви очи. В сумрака му се привидя, че на единия "прозорец" стои фигура, облечена в бяло.