Ю Несбьо - Леопардът

— Бинго — промърмори Бьорн Холм.

— Същото въже ли е? — обърна се Хари.

— Несъмнено — отвърна Бьорн, докато държеше микроскопа до края на въжето и сравняваше резултата със снимки с висока резолюция. — Липа и бряст. Една и съща дебелина и дължина на влакната. Ала черешката на тортата е прясната следа от срез в края на това въже.

— Какво?

Бьорн Холм посочи на екрана:

— Лявата снимка показва края на въжето от трамплина във "Фрогнер", увеличено двайсет и пет пъти. А краят на това въже… — Хари затвори очи, за да се наслади на предстоящото откритие —… съвпада абсолютно.

Старши инспекторът не бързаше да отваря очи. Въжето, с което бе обесена Марит Улсен, не просто бе изработено тук — то бе отрязано от въжето пред тях. И то съвсем наскоро. Убиецът бе влизал тук преди няколко дни. Хари подуши въздуха.

Спусна се всепоглъщащ мрак. Докато лодката се отдалечаваше, Хари зърна нещо бяло на прозореца.

Кая стоеше при него на носа. Наведе се към него, за да надвика ръмженето на двигателя:

— Човекът, взел въжето, трябва да е от местните. Едва ли между този човек и убиеца има много междинни звена…

— Според мен няма посредници — отвърна Хари. — Въжето е било отрязано съвсем наскоро. Не виждам причина да е било прехвърляно от ръка на ръка.

— Значи, говорим за местен. Или живее наблизо, или има вила — разсъждаваше на глас Кая. — Или е израснал тук и познава района.

— Но защо ще идва чак до тази изоставена въжарница, за да си вземе няколко метра въже? Колко струва в магазина? Няколко стотачки, не повече.

— Може да е минавал наблизо и да се е сетил за въжарницата.

— Добре, но в такъв случай значи е отседнал в някоя от тукашните вили. Иначе трябва да се придвижи с лодка. Ще съставиш ли…?

— Да, ще съставя списък на най-близките съседи. Впрочем, свързах се с вулканолог. Някакъв вманиачен учен от Геоложкия институт. Казва се Феликс Рьост. Занимава се с volcano-spotting — хора като него обикалят света и разглеждат вулкани, изригвания и така нататък.

— Говорихте ли?

— Само със сестра му, с която живее. Тя ме помоли да изпратя въпроса си по имейл или като есемес, защото Феликс не комуникирал по друг начин. А и когато се обадих, той и без това не си беше вкъщи: излязъл да играе шах. Изпратих му камъчетата и данните.

Лодката се провираше през плиткия канал към пристана. Бьорн осветяваше пътя с джобното си фенерче, защото над водата се спускаше лека мъгла. Ленсманът изгаси двигателя.

— Виж! — прошепна Кая и почти се облегна на Хари.

Той усети аромата на парфюма ѝ и проследи показалеца ѝ. От мъглата, падаща над тръстиката зад пристана, към светлия конус от фенерчето се понесе голям, ослепително бял самотен гълъб.

— Не е ли… прекрасно — възхитено прошепна тя, засмя се и стисна за малко ръката му.

Скай ги изпрати до пречиствателната станция. Качиха се във волвото го и точно преди да потеглят, Бьорн трескаво свали прозореца и извика след ленсмана:

— ФРИТЬООФ!

Скай спря и бавно се обърна. Върху безизразното му лице падна отблясък от улична лампа.

— Онзи смешник от телевизията! — поясни Бьорн. — Фритьоф от Ютре Енебак!

— От Ютре Енебак ли? — Скай плю. — Не съм чувал за него.

След двайсет и пет минути волвото зави покрай депото за събиране и рециклиране на отпадъци в район "Грьонму" и пое по шосето. Хари вече бе взел решение.

— Тази информация трябва да стане достояние на КРИПOC — заяви той.

— Какво?! — извикаха в един глас Бьорн и Кая.

— Ще накарам Беате да докладва на КРИПОС, все едно нейните хора от Отдела по експертно-криминална дейност са се натъкнали на това въже, а не ние.

— И защо?

— Ако убиецът живее в района около Люсерен, трябва да се проведе акция "от врата на врата". Ние тримата нямаме нито възможност, нито достатъчно хора да го направим.

Бьорн Холм удари ядосано с длан по волана.

— Знам — увери го Хари. — Но най-важното е да го хванем, независимо дали ние, или КРИПОС.

Продължиха да пътуват в мълчание, а фалшивата нотка и последните думи на Хари продължи да трепти във въздуха.

Бяха спрели тока. Хари натисна няколко пъти ключа за осветлението в тъмния коридор. Напразно. Пробва и в хола. Нищо.

Седна във фатерщула и прикова поглед в мрака.

След малко мобилният му телефон звънна.

— Да, моля.

— Феликс Рьост.

— Наистина ли? — изненада се Хари, защото гласът подхождаше на нежна дребна жена.

— От негово име се обажда Фрида Ларшен, сестра му. Помоли ме да ви съобщя, че камъните, които сте открили, представляват мафична базалтова магма.