Ю Несбьо - Леопардът

— Чакайте малко! Какво означава "мафична"?

— Гореща лава с температура над хиляда градуса и ниска вискозност, поради което е силно подвижна и се разпространява на голямо разстояние след изригването.

— Може ли да е лава от Осло?

— Не.

— Защо? Нали и Осло е изграден върху лава.

— Тя е стара, а лавата от камъните за експертизата са образувани скоро.

— Колко скоро?

Тя закри слушалката с ръка и се чу как задава въпрос на друг човек. Хари не чу отговора му, но нейният глас пак се появи:

— Според брат ми камъните са на възраст между пет и петдесет години, но ако възнамерявате да откриете точно от кой вулкан са, ще ви се отвори доста работа. На света има повече от хиляда и петстотин активни вулкана — толкова са известни, а навярно съществуват и други, неизследвани. Ако ви интересува още нещо, моля да се свържете с Феликс по електронната поща. Асистентката ви написа адреса.

— Но…

Тя затвори.

Хари се колебаеше дали да не ѝ се обади пак, но се отказа и набра друг номер.

— Такси "Осло".

— Здрасти, Йойстайн, обажда се Хари Хо.

— Шегуваш се. Хари е мъртъв.

— Не съвсем.

— Значи, аз съм мъртъв.

— Имаш ли желание да ме метнеш до дома на родителите ми?

— Не, но ще го направя. Само да закарам един клиент… — Йойстайн се засмя и избухна в кашлица. — Хари! Ама че работа… Ще ти звънна, като пристигна пред вас.

Хари затвори, влезе в спалнята, събра малко багаж в сак — ориентираше се в мрака благодарение на светлината от уличните лампи. После използва светлината от дисплея на телефона си и във всекидневната избра няколко аудиодиска. Не забрави да вземе стека с цигари, чифт белезници и служебния пистолет.

Седна във фатерщула и използва тъмнината да упражни уменията си да борави с оръжие. Пусна хронометъра на ръчния си часовник, извади барабана на своя "Смит & Уесън", изпразни го и пак го зареди. Вадиш четири патрона, пъхаш четири. Без помощта на устройство за бързо пълнене — само с ловки пръсти. После щракна обратно барабана и го завъртя. Стоп. Хронометърът показваше шейсет и шест секунди, три над личния му рекорд. Отвори барабана. Лошо. Срещу ударника на револвера стоеше едно от двете празни гнезда. При реални условия това би му коствало живота. Повтори упражнението. Петдесет и девет секунди. Пак "умря". След двайсет минути Йойстайн се обади. Междувременно Хари бе успял да скъси времето с осем секунди и бе умрял цели шест пъти.

— Идвам — каза Хари.

Влезе в кухнята и погледна шкафа под мивката. Поколеба се, но после извади снимките на Ракел и Олег и ги мушна във вътрешния си джоб.

— Хонконг? — изсумтя Йойстайн Айкелан и извърна към Хари подпухналото си пиянско лице с дълъг остър нос и тъжно увиснал мустак. — И какво, по дяволите, търси там?

— Познаваш ме — отвърна Хари, а Йойстайн спря на червен светофар пред хотел "Радисън".

— Не, не те познавам — таксиметровият шофьор започна да си свива цигара. — Откъде ти хрумна?

— Нали израснахме заедно. Да не си забравил?

— И какво от това? Още от малък си беше пълна мистерия, Хари.

Задната врата на таксито се отвори рязко и вътре нахълта мъж в палто:

— До търговски център "Бюпортен" — спирката на влака за летището. Побързайте, моля.

— Таксито е заето — отбеляза Йойстайн.

— Глупости, лампичката светеше зелено.

— Хонконг ми звучи адски готино. Защо се прибра?

— Извинете, но… — понечи да възрази клиентът.

Йойстайн лапна цигарата и я запали.

— Сабото се обади и ме покани на приятелска сбирка довечера.

— Сабото няма приятели — каза Хари.

— Нали? Затова го попитах: "И кои са приятелите ти?" "Ти", отвърна той. "А твоите, Йойстайн?" "Ти", отвърнах аз. Теб съвсем те забравихме, Хари. Така става, когато ходиш в… — Йойстайн присви устни като фуния и произнесе отсечено: — Хонконг!

— Ехо! — запротестира мъжът отзад. — Ако сте готови, нека…

Светофарът светна зелено и Йойстайн подаде газ.

— Ще дойдеш ли? Ще се съберем у Сабото.

— Там вони ужасно на потни крака, Йойстайн.

— Но хладилникът му е пълен.

— Съжалявам, но не съм в настроение да купонясвам.

— Да купонясваш? — изсумтя Йойстайн и удари с длан по волана. — Та ти не знаеш какво означава да купонясваш, Хари. Винаги си се чупил от купоните. Спомняш ли си, когато бяхме купили бира и се канехме да ходим в някаква къща в Нурщран заедно с няколко мацки, а ти предложи ние тримата със Сабото да отидем да се напием в бункерите.

— Ей, ама това не е пътят за влака! — извика отчаяно пътникът отзад.