Ю Несбьо - Леопардът

Лене протегна ръка към него:

— Горкичкият Тони…

— Казах ти да не си отваряш очите!

Заплашителната нотка в гласа му я стресна, тя отдръпна ръка и пак затвори очи.

— Дядо не ме пусна да отида на погребението ѝ. Не биваше никой да узнава, че съм жив. Когато се прибра, ми предаде дословно какво е казал свещеникът за майка ми във възпоминателната реч. Изчерпваше се с три реда. Три реда за най-красивата и силна жена на света. Последният гласял "Карен стъпваше леко по земята". Останалата част от речта била свързана с Исус и опрощението на греховете. Три реда и опрощение на грехове, които майка ми не бе извършила.

Тони задиша тежко.

— "Стъпваше леко". С други думи, дяволът в расото казал от амвона, че майка ми се е изпарила, без да остави следа — точно както е живяла. А после просто е минал към следващия стих от Библията. Дядо разказа всичко това без никакви заобикалки и знаеш ли, Лене… Това се оказа най-значимият ден в живота ми. Разбираш ли?

— Ъъъ… не, Тони.

— Знаех, че мерзавецът, дето я бе убил, е слушал заупокойната служба, и се заклех да си отмъстя. Да му покажа на какво съм способен. Да покажа на всички. В онзи ден реших, че каквото и да се случи, няма да свърша като него или като нея. С три реда за живота ми. А от опрощение на греховете ми не се нуждаех нито аз, нито негодникът, наречен мой баща. И двамата щяхме да горим в ада. По-добре обаче да се пържим в преизподнята, отколкото да споделяме рая с такъв Бог. — Тони понижи глас: — Зарекох се да не позволявам на никого да застане на пътя ми. Сега разбираш ли, Лене?

— Да — усмихна се тя. — И сам си извоюва всичко това, Тони. Заслужаваш го. Труди се толкова упорито!

— Радвам се, че проявяваш такова разбиране, скъпа. Защото има още. Готова ли си?

— Да — кимна тя и плесна радостно с ръце. Ще види тя — онази, самотната, огорчена от живота, дето от завист не иска дъщеря ѝ да изживее истинската любов!

— Имах всичко — продължи Тони и Лене усети как той докосна коляното ѝ. — Теб, парите на баща ти, проекта в Конго. Мислех си: няма какво да се обърка. Но след като изчуках онази разгонена кучка в "Ховасхюта" — спомних си името ѝ чак когато получих писмото ѝ, — нещата се объркаха. Съобщи ми, че била бременна и ми поиска пари. Застана на пътя ми, Лене. И аз се подготвих много внимателно. Застлах цялата кола с найлон. Намерих гланцирана картичка, останала ми от Конго, и принудих кучката да напише обяснение за изчезването си. После я заклах. Плясъкът на кръв върху найлона… е нещо много специално, Лене.

Някой сякаш заби ледена шушулка в черепа на Лене. Въпреки това тя продължаваше да стиска очи.

— Ти… си… я убил? Някаква жена, с която… си спал в планината?

— Либидото ми е по-силно от твоето, Лене. Щом отказваш да задоволиш нагона ми, търся други жени, склонни да го направят.

— Но ти… искаше да… — сълзите я задавиха. — Това е извратено!

Той се изсмя.

— Курвата от "Ховасхюта" изобщо не се противеше, Лене. Юлияна — също. Е, на нея все пак ѝ плащах, и то добре.

— Юлияна? Какви ги говориш, Тони? Тони?

Лене протегна ръце като слепец.

— Проститутка от Лайпциг, с която се виждахме редовно. За пари прави всичко. По-точно: правеше.

Лене усети как сълзите се стичат по бузите ѝ. Необичайно спокойният му глас подсилваше у нея усещането за нереалност.

— Кажи… кажи, че не е вярно, Тони. Моля те, престани.

— Шшт! Получих второ писмо. Представи си колко шокиран бях, когато в плика открих и снимка на Аделе в колата ми със стърчащ от шията ѝ нож. Подателката се бе подписала "Боргни Стем-Мюре". Заплашваше ме, ако не ѝ дам пари, да ме предаде в полицията за убийството на Аделе Ветлесен. Естествено, налагаше се да я очистя. Ала се нуждаех и от алиби за убийството, в случай че полицията ме свърже с Боргни и с опита ѝ да ме шантажира. Първоначално възнамерявах да изпратя картичката на Аделе от Африка при следващото ми идване в Конго, но ми хрумна по-подходяща идея. Свързах се с Юлияна и я накарах веднага за замине за Гома под фалшивата самоличност на Аделе, да изпрати картичката от Кигали, да отиде при Ван Борст и да купи от него ябълка, която смятах да поднеса на Боргни. После се срещнахме в Лайпциг. Юлияна имаше честта първа да вкуси от ябълката — Тони се изсмя. — Бедничката, мислеше си, че това е поредната сексуална играчка.

— И… си убил и нея?

— Да. А после и Боргни. Проследих я. Издебнах я пред входната врата на жилището ѝ, опрях нож о гърлото ѝ и я накарах да слезе с мен в мазето. Там вече бях приготвил всичко: катинар, ябълката. Бих ѝ инжекция с кетаномин и заминах за Шиен на среща с инвеститорите в проекта ми. Те изиграха ролята на мои свидетели. Осигуриха ми алиби. Знаех, че докато пием наздравици с бяло вино, Боргни сама ще довърши започнатото от мен. В крайна сметка не издържат. После се върнах, слязох в мазето, взех си катинара, с който я бях заключил, извадих ябълката от устата ѝ и се прибрах при теб. Онази вечер се любихме. Ти се престори, че си свършила. Помниш ли?