Ю Несбьо - Леопардът

В същия миг го осени прозрение не само как ще умре, а и как са загинали другите жертви. Изпита необяснимо желание да се разсмее. Всичко беше адски просто. Толкова адски просто би могло да го замисли само адско изчадие.

Алибито на Тони. Лайке не е имал съучастник. Всъщност в ролята на негови съучастници са влизали жертвите му. След като е упоил Боргни и Шарлоте, те са се събудили сами, без да знаят какво е това топче в устата им. Боргни се е намирала заключена в мазе, а Шарлоте — на открито, но връвта от устата ѝ е влизала в багажника на изоставената кола пред нея и колкото и да се е мъчила, да е дращела и да е дърпала багажника, не е успяла да го отвори. Нито Боргни, нито Шарлоте са имали шанс да се измъкнат от клопката, а когато болките са станали непоносими, двете са постъпили напълно предсказуемо: дръпнали са връвта. Дали са подозирали какво ги очаква? Навярно заради болката надеждата е надделяла над съмнението; надеждата, че при дръпването на връвта шиповете ще се приберат в отворите върху мистериозното топче? И докато двете млади жени бавно, но неизбежно са изминавали пътя от колебанието към решението да дръпнат връвта, Тони на свой ред е изминал няколко десетки километра до уговорен обяд с клиенти или доклад, уверен, че жените ще довършат започнатото от него и ще му осигурят най-желязното алиби за часа на убийствата. Обективно погледнато, той не ги е умъртвил.

Хари раздвижи глава, за да провери какъв обхват на действие има, без да опъва стоманената тел.

Трябва да предприеме нещо, каквото и да е. Простена. Телта сякаш се опъна, той притаи дъх, вторачи се към вратата в очакване тя да се отвори, да…

Не се случи нищо.

Опита се да си спомни демонстрацията на Ван Борст как функционира ябълката; на каква дължина излизат шиповете, когато няма съпротивление. Да можеше да си отвори устата още по-широко, да можеше челюстите…

Хари затвори очи. Удиви се колко естествено и логично прозвуча тази мисъл в главата му. Вътрешно изобщо не се съпротивляваше срещу нея. Напротив, изпита облекчение, задето сам ще си причини по-силна болка, а ако се наложи — дори ще предизвика собствената си смърт в отчаяния си опит да оцелее. Всичко му се стори логично, елементарно, а мракът на съмнението изведнъж отстъпи преди светла, ясна, безумна идея. Хари се обърна по корем с глава до u-образния болт така, че телта се отпусна. После внимателно се изправи на колене и опипа челюстта си. Откри точката вместилище на болката: металната пластина в челюстта му, която едва-едва крепеше мускулите и нервите след инцидента в Хонконг. Сам Хари не би могъл да се удари с необходимата сила. Поглади с пръст гвоздея в стената. Стърчеше на четири сантиметра. Съвсем обикновен гвоздей с голяма широка глава. Би разтрошил всичко, което му се изпречи, стига да се блъсне в него в достатъчно сила. Прицели се, доближи челюст до главата на гвоздея, повдигна се, за да прецени под какъв ъгъл да падне и колко дълбоко да навлезе гвоздеят, без да засегне нерви и да предизвика парализа на тила например. Изчисли. Не хладнокръвно и спокойно, но все пак прецени. Насили се да разсъждава. Главата на гвоздея стоеше леко наведена към тялото му и едва ли би нанесла максимални поражения, ако се извади. Накрая Хари се замисли дали не пропуска нещо, но се досети, че умът му просто се опитва да намери оправдание да отложи замисленото.

Пое си дълбоко въздух. Тялото му отказваше да се подчини. Противеше се, оказваше отпор. Не искаше да позволи главата да се удари в гвоздея.

— Идиот! — помъчи се да извика Хари, но се чу само съскане.

По бузата му потече гореща сълза.

"Стига съм циврил — скастри се той наум. — Време е за малко умиране." Заби главата си в гвоздея. Той го пое с дълбока въздишка.

Кая потърси опипом мобилния си телефон. "Карпентърс" току-що изпяха на три гласа "Stop!", а Керън Карпенгър отговори "Oh, yeah, wait a minute" — сигнал за получен есемес.

Навън мракът се спускаше бързо и неумолимо. Кая вече изпрати три съобщения на Хари. Обясни му какво се е случило; че стои в такси пред къщата, където влезе Лене Галтунг и чака реакцията му. Помоли го да ѝ даде знак, че е жив.

Чудесна работа. Ела да ме вземеш от улицата южно от църквата. Няма как да се объркаш: там има една-единствена тухлена сграда. Влез, без да звъниш: отворено е. Хари.

Кая каза адреса на шофьора, той кимна, прозина се и запали двигателя.

Кая написа "идвам" и го изпрати на Хари, докато таксито пътуваше по светлите улици. Вулканът озаряваше вечерното небе като електрическа крушка, засенчваше звездите и придаваше на всичко наоколо едва доловим кървавочервен оттенък.