Ю Несбьо - Леопардът

— Добър вечер, Кая.

Тони Лайке носеше жълто-сива камуфлажна униформа и държеше червен мобилен телефон в ръка — телефона на Хари.

— Съобщението гласи "влизай, без да звъниш". Кое те разколеба?

Тя сви рамене.

— Удивително — отбеляза той и наклони глава.

— Кое?

— Изобщо не изглеждаш изплашена.

— А трябва ли?

— Да, защото съвсем скоро ще умреш. Наистина ли още не си го разбрала?

Кая усети как гърлото ѝ се сви. Макар част от съзнанието ѝ да крещеше, че това са празни заплахи, че тя е полицайка, че Тони Лайке няма да посмее да ѝ посегне, друг глас заглушаваше тези на пръв поглед разумни доводи и напомняше, че Тони Лайке знае как стоят нещата. Двамата с Хари действаха като безмозъчни камикадзета и се намираха на хиляди километри от родината си, без официална акредитация, без подкрепление, без възможности за отстъпление. Без шансове за оцеляване.

Лайке натисна копче и страничният прозорец се смъкна.

— Go finish him and bring him up there [99] Go finish him and bring him up there. (англ.) — Довършете го и го отнесете горе. — Бел. прев. — заръча той на двамата чернокожи и вдигна стъклото. После се обърна към Кая: — Според мен щеше да придадеш щипка изтънченост на кончината му, ако бе отворила вратата. Той заслужава поетична смърт. Но при така стеклите се обстоятелства ще заложим на поетично сбогуване. — Лайке се наведе и погледна кървавочервеното небе. — Красиво е, нали?

Изражението и гласът му недвусмислено ѝ подсказваха какво предстои, а реалистично настроеният ѝ вътрешен глас ѝ го прошепна съвсем ясно: очаква те сигурна смърт.

Кинзонзи посочи къщата на Ван Борст и каза на Удри да паркира роувъра плътно до вратата. Зад пердетата се виждаше, че в стаята свети, а мистър Тони им поръча да не изгасят осветлението на тръгване. Слезе и изчака Удри да извади ключа от контакта и да слезе на свой ред. Заповедта гласеше само "убийте го и го донесете". Не събуди никакви чувства у изпълнителите: нито страх, нито радост, нито дори вълнение. Беше просто работа, нищо повече.

Кинзонзи, понастоящем на деветнайсет, се биеше от единайсетгодишен. Тогава PDLA, People's Liberation Democratic Army — Народната демократична армия за освобождение — щурмува селото, където живееше с родителите си. Войниците разбиха черепа на брат му с "Калашников", изнасилиха двете му сестри, като принудиха баща му да гледа, после командирът заяви, че ако бащата не се съгласи да извърши полов акт с по-младата си дъщеря пред очите на войниците, ще убият Кинзонзи и по-голямата дъщеря. Ала преди командирът да довърши изречението си, бащата се наниза на мачетето в ръцете на един от войниците. Отекна дружен смях.

След като го взеха със себе си и напуснаха селото, той за пръв път от няколко месеца опита нормална храна. Командирът му връчи барета. Два месеца по-късно вече носеше "Калашников" и бе застрелял първата си жертва — многодетна майка, отказала да даде на войниците вълнените си одеяла. На дванайсет години се включи в групово изнасилване на момиче недалеч от родното му място. Когато дойде неговият ред, момичето изведнъж му заприлича на по-малката му сестра, защото двете навярно бяха връстнички. Ала гледайки лицето ѝ, Кинзонзи осъзна, че вече не си спомня как изглеждат майка му, баща му, сестрите и братята му. Бяха се изличили от паметта му.

Четири месеца по-късно заедно с двама свои другари отряза ръцете на командира и тримата го гледаха как умира от кръвозагуба. Не го убиха от жажда за мъст или от омраза, а защото от CFF, Congo Freedom Front, ще рече Конгоанският фронт за свобода, им обещаха по-добро заплащане. В продължение на пет години Кинзонзи се препитава с плячката от набезите на Фронта в джунглата на Нор-Киву, но се налагаше непрекъснато да се пазят от други бунтовнически групировки, а често заварваха селата оплячкосани и си тръгваха с празни ръце. Известно време фронтът води преговори с правителствената армия. Срещу прекратяване на насилието им обещаваха амнистия и назначение в армията. Накрая така и не се споразумяха за заплатите.

Мъчени от глад, в отчаянието си войниците от фронта, макар да знаеха с колко по-качествени оръжия и с каква охрана разполагат големите миннодобивни компании в района, нападнаха една от тях, разработваща колтанови находища. Кинзонзи никога не бе хранил илюзии, че ще живее дълго или ще загине при обстоятелства, различни от бой. Затова дори окото му не мигна, когато дойде на себе си и се вторачи в дулото на пистолета в ръката на бял мъж, който го заговори на неразбираем език. Само кимна в знак, че и той предпочита да свършват бързо. След два месеца от раните му нямаше и помен, а компанията стана новият му работодател.