Ю Несбьо - Леопардът

— Затова ли не ви видях как се измъквате?

Тони се засмя.

— Наистина ли си въобразяваш, че ти ни следиш, а не обратното? Откакто кацнахте, не съм ви изпускал от очи. Гома е малко градче с ниски заплати и съвсем обозрим властови апарат. Двамата с Хари постъпихте безкрайно наивно, идвайки тук сами.

— Ние ли сме наивни? Какво според теб ще се случи, когато се разбере, че двама служители на норвежката полиция са изчезнали безследно в Гома?

— Отвличането не е нещо необичайно по тези географски ширини — вдигна рамене Тони. — Никак не бих се учудил, ако след няколко дни местната полиция получи писмо от лидера на бунтовническа банда за освобождението на Конго, в което той иска огромен откуп за двама ви и поставя условие няколко затворници, известни противници на режима на президента Кабила, да бъдат пуснати на свобода. Преговорите ще продължат няколко дни, но ще попаднат в задънена улица. Похитителите ще поставят неизпълними искания. После никой няма да ви види повече. Такива неща се случват всеки ден, Кая.

Тя се опита да улови погледа на Лене Галтунг в огледалото, но Лене гледаше настрани.

— А тя? — попита Кая. — Знае ли колко души си убил, Тони?

— Вече да. И ме разбира. Такава е истинската любов, Кая. С Лене довечера ще сключим брак. Поканена си — засмя се той. — В момента пътуваме към църквата. Очаква ни вълнуваща церемония, на която ще се вречем във вечна вярност. Нали, Лене?

Лене се килна напред и Кая разбра защо седи с изопнати назад рамене: ръцете ѝ бяха закопчани на гърба с чифт розови белезници. Тони се пресегна, хвана Лене за рамото и я дръпна грубо. Тя се обърна с лице към тях и Кая се стъписа. Подпухнала от плач, с оток около едното око, Лене Галтунг беше неузнаваема. Устата ѝ беше насила разтворена, а устните оформяха нямо "о". Във вътрешността му проблясваше метал. От златното топче висеше къса червена връв.

Думите на Тони отекнаха в главата на Кая като едно друго предложение за женитба на прага на смъртта или по-скоро погребение под снега:

— Докато смъртта ни раздели.

Хари се шмугна зад рафтовете с маски, когато силуетът на мъжа стъпи върху пода и насочи фенера към стените. Нямаше къде да се скрие, оставаше му единствено да отброява секундите, докато непознатият го открие. Затвори очи, за да не го заслепи светлият лъч, и отвори пачката с патрони с лявата си ръка. Взе четири патрона с обиграно движение. Отвори барабана на револвера с дясната ръка, като се надяваше да задейства автоматизирания навик, придобит в американското общежитие в Кабрини Грийн, където поради липса на интересни занимания се упражняваше да зарежда бързо оръжието си. Ала сега обстоятелствата бяха доста по-различни — нито беше сам, нито скучаеше. Пръстите му трепереха. Светлият лъч падна върху лицето му, той инстинктивно стисна очи и под клепачите му затанцуваха червени петна. Изопна тялото си в очакване куршумите да го пронижат. Мъжът обаче не стреля. Светлината изчезна. Хари още не бе мъртъв. Пръстите започнаха да се подчиняват на командите на мозъка. Напъхаха патроните в четири от шестте празни гнезда със спокойни, ефективни движения на едната ръка. Барабанът щракна. Хари отвори очи, защото отново усети светлия лъч върху лицето си. Заслепен, натисна спусъка право в "слънцето" срещу себе си. Светлината отскочи към тавана и се изгуби. Изстрелът отекна многократно. Чуваше се и гръмкото търкаляне на фенера, който разпръскваше светлина като морски фар из цялото помещение.

— Кинзонзи! Кинзонзи! — чу се отгоре.

Фенерът се спря в рафтовете. Хари се спусна светкавично, грабна го, легна по гръб на пода, изпъна ръка с фенера възможно най-далеч от тялото си, опря стъпала о рафтовете и се оттласна към стълбата така, че да се озове точно под капака. В същия миг отгоре проехтя автоматен откос. Куршумите зашляпаха по пода около фенера като удари с камшик и Хари усети как по ръцете и гърдите му се посипаха парчета, отскочили от бетонния под. Прицели се и бързо изстреля три куршума срещу осветената фигура, разкрачила се над отвора.

Първо падна автоматът "Калашников". Изтрещя оглушително върху пода до главата на Хари. После се свлече и мъжът. Хари едва свари да се отдръпне и тялото тупна долу без никакво съпротивление: мъртва телесна материя.

В продължение на няколко секунди цареше тишина.

После Хари чу как Кинзонзи — ако първият слязъл чернокож наистина се казваше така — простена тихо. Хари се изправи, като продължаваше да държи фенера на разстояние от тялото си, и ритна настрани пистолета "Глок", паднал на пода до конгоанеца. После взе автомата, завлачи другия конгоанец до стената, възможно най-далеч от Кинзонзи, и го освети. Явно и той бе реагирал машинално като Хари — бе стрелял слепешком в светлото петно. Професионалният поглед на Хари веднага регистрира, че по слабините панталонът на мъжа е пропит с кръв, и заключи, че куршумът е продължил към стомаха, но не го е убил. По рамото му се стичаше с кръв, следователно един от куршумите бе улучил подмишницата му. Това обясняваше защо автоматът падна пръв. Хари приклекна. Но не обясняваше защо мъжът не диша.