Ю Несбьо - Леопардът

— О, повярвай ми. И той като мен е подвластен на поривите си. Наркоман. Човек, който прави каквото трябва, за да получи каквото иска; който, ако се наложи, ще мине през трупове. Не е ли така?

Кая мълчеше.

Тони отново си погледна часовника.

— Май ще трябва да започнем без него.

"Ще дойде — надяваше се Кая. — Стига да намеря начин да забавя Лайке."

— Избяга с паспорта на баща си и с неговата зъбна шина, нали? — попита тя.

Тони я погледна. По физиономията му личеше, че отлично разбира какво цели тя, ала както повечето престъпници очевидно и Тони изпитваше удоволствие да обяснява как е надхитрил полицията:

— Като се замисля, Кая, иска ми се и баща ми да беше сред нас в момента. Тук, на върха на моята планина. Да можеше да види това и да разбере какво го очаква, преди да го убия. Както сега Лене знае, че трябва да умре. Както — надявам се — и ти го разбираш, Кая.

Тя усети прилив на страх. Почувства го като физическа болка. Не я обзе паника, която да блокира рационалното ѝ мислене. Все още се намираше в състояние да вижда, чува и разсъждава нормално, дори по-добре от всякога.

— Започнал си да убиваш, за да прикриеш изневярата си — просъска тя с одрезгавял глас. — Иначе си рискувал да изгубиш милионите на Галтунг. Сигурен ли си обаче, че парите, които си взел от Лене с измама, ще спасят проекта ти?

— Не — усмихна се Тони и вдигна пистолета. — Ще видим. Слизай от колата.

— Заслужава ли си, Тони? Струваше ли си да отнемаш толкова човешки животи?

Той натисна дулото на пистолета между ребрата ѝ и тя едва си пое въздух.

— Огледай се, Кая — процеди той. — Това е люлката на човечеството. Виж колко струва човешкият живот. Някои умират, други — повече на брой — се раждат и този процес тече без прекъсване, с главоломна бързина. Едното не е по-смислено от другото. Ала играта придава смисъл на всичко. Страстта, всепоглъщащото желание. Някои идиоти го наричат пристрастеност към игри. Да, но играта е всичко. Да вземем например Нирагонго. Той поглъща всичко, заличава всичко, но е и предпоставка за живот. Ако неговата страст не съществуваше, ако в кратера му не кипеше лава, всичко около него би било мъртво като камък и застинало в мраз. Носиш ли тази страст в душата си, Кая? Или просто си мъртъв вулкан, прашинка сред човешкото множество, чийто житейски път се побира в три изречения от надгробно слово?

Кая се отскубна от ръцете му и Тони се разсмя.

— Готова ли си за венчавката, Кая? Готова ли си да се разтопиш?

Лъхна я остра миризма на сяра. Шофьорът отвори вратата на Кая, погледна я съвсем равнодушно и насочи срещу нея късоцевна пушка. Дори в купето, на десет метра от ръба на кратера, Кая усещаше парещата жега. Не помръдна. Чернокожият се наведе и сграбчи ръката ѝ. Тя му позволи да я издърпа навън, без да се противи. Само се постара да се отпусне и да му дотежи, за да наруши равновесието му. После рязко отскочи и се отскубна от хватката му. Изненадан, мъжът политна назад. Беше слабоват и малко по-нисък от нея. Кая го удари с лакът, защото знаеше, че ударът с лакът е способен да нанесе по-сериозни поражения от юмрук, а вратът, слепоочията и носът са подходящи мишени. Нещо изхрущя като счупено, мъжът падна и изпусна оръжието си. Тя вдигна крак. Бяха я учили, че най-ефикасният начин да обезвредиш нападател, повален върху земята, е като стъпиш с всичка сила върху бедрото му. Съчетанието от натиска на тялото ти върху бедрото и натиска на твърдата повърхност отдолу предизвиква силни кръвоизливи в богато кръвоснабдената бедрена мускулатура и нападателят губи способността да се изправи и да те настигне. Друг вариант е да стъпиш с крак върху гърдите или шията му, но рискуваш изходът за него да е фатален. Докато Кая гледаше оголената шия на чернокожия, луната освети лицето му. Тя се поколеба за частица от секундата. Младежът изглеждаше приблизително на възрастта на Евен, когато си отиде.

Усети как две ръце обхващат тялото ѝ отзад, дръпват нейните зад гърба ѝ и вдигайки я от земята, сякаш източват въздуха от дробовете ѝ. Тя размаха безпомощно крака.

— Браво, Кая — похвали я бодро Тони току до ухото ѝ. — Показа страст, желание за живот. Ще му орежа възнаграждението, обещавам.

Младежът пред нея се изправи и грабна оръжието си. Равнодушието изчезна. В погледа му припламна гняв.

Тони изви ръцете ѝ на гърба и стегна китките ѝ с тънки ивици лейкопласт.

— Готово. А сега мога ли да ви помоля да станете свидетел на нашето бракосъчетание, госпожице Сулнес?